Хотели - Първа стая полностью

Поехме в леко темпо по авеню „Ножан“, покрай алеята за езда, по която вече се виждаха конски изпражнения. В късното утро на този юнски четвъртък имаше малко бегачи, а и велосипедистите и ездачите не бяха кой знае колко. Гората сякаш беше оставена на наше разположение и аз вътрешно се радвах, че двете се връщаме към навиците от времето на следването, макар да бях изгубила тренинг и на дробовете ми да не достигаше въздух. София очевидно поддържаше форма, но аз постепенно започвах да изпитвам болка в мускулите.

- Хайде, дъртачке! - подканяше ме тя. - Напомням ти, че само след седмица ще се наложи да облечеш в рокля това отпуснато туловище!

Небето беше чисто, въздухът свеж, а лекият ветрец ухаеше на треви и цветя, придавайки допълнително очарование на нашата разходка. По пътя почти не се мяркаха коли, освен спрените по паркингите ръждясали камионетки, чието предназначение на това място бе повече от ясно. Мизерната им вътрешност служеше за убежище и работно място на проститутките без редовни документи, платили куп пари, за да се доберат дотук от Западна Африка, които се продаваха срещу няколко банкноти от по десет евро.

- Ако така продължава... - въздъхна София, - скоро ще стана като тях!

- Престани с тези глупости! Какви ги приказваш?

- Без пукната пара съм, Ел! Получих първата призовка заради неплатените наеми. И ти напомням, че зимното отлагане на насилственото извеждане важи само през зимата! Не и през юни.

- Опита ли още веднъж да се свържеш по телефона с Ребека?

- Тази мръсница окончателно изчезна от екрана на радарите. Служебният й телефон е закрит, а друг неин номер нямам.

- Чакай, положението не е толкова лошо. Нали продължаваш със „спектаклите“...

Кавичките, в които поставих последната дума, за да не кажа направо пийп шоу, изобщо не разсеяха раздразнението й. Тя изведнъж спря и с ръце на кръста обърна към мен зачервеното от бягането и от гнева лице:

- Ще ми се да видя какво би направила на мое място, мадам Барле, дето я бие парата!

- Бие ме друг път! - отвърнах аз в опит да я разтуша, но си мислех за брачния договор, който Арман ме бе накарал да прочета.

Моята приятелка обаче не ме остави да продължа.

- Мамка му, Ел... Скоро ставам на двайсет и шест, нямам мъж, нямам постоянна работа, нашите са едни мизерници, а и изобщо не им пука за мен.

- Софи...

- Как не чаткаш? Закъсала съм го отвсякъде. Пълна суша! И нямам намерение да си бъркам с пръст в цепката пред разни дърти мръсници по дванайсет часа на ден, само и само да си платя наема!

- Вече ти казах. Мога да ти дам назаем.

Тъкмо бяхме стигнали до ъгъла на тясна странична алея, когато зад нас, откъм пътя се дочу бръмчене на мотор, което ни накара да се обърнем.

Черна лимузина със затъмнени стъкла, немска марка, според мен доста рядко срещана, се движеше бавно досами високия тротоар, изравни се с нас и спря.

Стъклото на задната врата се спусна и зад него, като в някой шпионски филм, се появи лице, чиито черти бяха неузнаваеми в полумрака на луксозната вътрешност, издържана в антрацитни тонове.

- Здравейте! Вие сте София, нали?

Гласът прозвуча на фона на задъханото темпо на Болерото от Равел, но думите бяха отправени към моята приятелка, сякаш аз не съществувах.

- Да...

- Казвам се Луи Барле. Бъдещият девер на Анабел. А също така директор по комуникациите в

БТВ.

Открай време знаех колко самоуверена и насмешлива е София, но тази неочаквана поява я накара да се смути и да замръзне на мястото си.

- Ще ми позволите ли да ви я отнема? - запита той, като ме посочи с брадичка. - Надявам се, няма да ми се сърдите?

Едва тогава се появи изпитото лице на Луи. Сега на него грееше приветлива усмивка, но аз знаех колко свирепо може да бъде то в други моменти. От полуотворения прозорец до мен достигна уханието на ванилия и лавандула, което се смеси с околния мирис на гора. Луи Барле имаше способността навсякъде да оставя своя отпечатък, да променя всяка ситуация, всяка обстановка по свой образ, да й придава нов облик със самото си присъствие, както вече бе постъпил с мен, вписвайки името ми върху картата на града.

- Трябва непременно да поговорим във връзка с нейното предаване.

Как бе възможно да лъже така безочливо? Явно бе, че ни е проследил дотук и че появата му няма нищо общо с професионалните ми задължения.

Облегнал небрежно ръка на стъклото, той не снемаше погледа на познавач от тялото на София, чиито примамливи форми ясно се очертаваха под прилепналия анцуг.

- И така...? - подхвърли закачливо той. - Надявам се, че няма да й предложите по-добра работа?

В думите му нямаше двусмисленост, но бих могла да се закълна, че под матовата кожа на моята приятелка изби руменина.

- Не! - съвзе се най-сетне тя. - Охотно ви я преотстъпвам. И без това се влачи като крава!

- Благодаря! И „кравата“ има какво да каже! - престорено се възмутих аз.

- Хайде, не чакай покана, след като твоят колега настоява.

- Може ли? Съгласна ли си да те оставя сама?

- Нямай грижа. Бягам по-бързо от извратеняците в гората!

Този път тя на свой ред впери черните си очи в очите на неочаквания ни спътник.