После ме блъсна в гърба и аз така и не разбрах дали по този начин иска да ме подкани, или да се отърве от присъствието ми.
Луи отвори вратата, отмести се, за да ми направи място, след това чукна по непрозрачната преграда, за да даде знак на шофьора да потегля. Едва успях да затворя вратата и под мекото бучене на мощния двигател колата полетя напред.
Никога не съм
ми се струва, че аз съм
единствената или по-скоро последната, която не е имала сексуални еротични преживявания, които за всички други вече са рутина.
В случая, ако нещо се бе случило в тази лимузина, щяхме да разполагаме с всички удобства. Пред седалките имаше достатъчно място, където бих могла да се настаня между
краката му и да му измъкна члена. Мекото возило щеше да ме люлее и устата ми да се движи плавно напред-назад без всякакво усилие. От време на време щях да го захапвам леко за основата на главичката, да не би някоя неравност на настилката да я вкара прекалено
дълбоко в гърлото ми. След като той свърши, щях да извадя салфетка и да избърша устата си
от изпръскалата я сперма само с едно движение, подобно на чистачката на предното стъкло.
(Ръкописна бележка от 11 юни 2009 г., съставена от мен)
- Къде ще ме откарате? - запитах аз с креслив тон, който подразни самата мен. - Може би в хотел „Шарм“? Май нощите вече не са ви достатъчни?
- С удоволствие бих го направил, повярвайте ми... Само че не бих сторил нищо без ваше съгласие.
Изглеждаше искрен и дори донякъде възмутен, че поставям под съмнение добрите му обноски и намерения.
- До този момент не съм открила у вас никакви особени задръжки!
- Не се заблуждавайте - поправи ме той, като ме хвана за ръката. - Ако дори за миг бях забелязал у вас дори сянка на несъгласие към това, което ви предлагам, веднага щях да се откажа. Впрочем сама видяхте миналата вечер... нали аз сложих край на сеанса. Не обичам да пресилвам нещата, Ел. Просто ви придружавам по пътя, който сама доброволно си избрахте.
Наглостта му беше поразителна. Аз, доброволно, в онези стаи? Аз, която бях превърната в заложница на организираните от него вакханалии, в жертва на отвратителния му шантаж?
Като потвърждение на предубеждението ми ръката му задържа моята, но след това, сякаш дошъл на себе си, той рязко я пусна, в плен на вътрешна борба, която изразът на лицето му трудно можеше да прикрие. Усети погледа ми върху себе си и извърна глава, за да не разгадая мислите му.
Въпреки всичко обърнах внимание, че за пръв път двамата обсъждаме открито тайните ни срещи сред пищната обстановка в хотела на господин Жак. В известен смисъл начинът, по който той говореше за това, означаваше признание. Най-сетне се явяваше пред мен с открито лице. Най-сетне общоизвестният Луи се сливаше с тайния Луи, който си играеше с мен, като очевидно всеки от тях се стремеше да вземе връх над другия.
Съжалих, че нямам с какво да съхраня тази сцена, дори смартфонът ми не бе у мен, за да му устроя клопка, като го запиша. В джобовете на анцуга ми бяха само ключовете и пакетче носни кърпички.
- Какво ни пречи да стигнем още по-далече? Какво ви кара да мислите, че през онази вечер не съм желаела нещо повече?
В паметта ми изникна картината на настръхналите срещу мен фалоси, които трептяха под пръстите ми. Едва ли не дочувах мъжките стенания и въздишки отвъд тънката стена и отвъд часовете, които ме деляха от тази сцена.
- Просто все още не бяхте готова, Анабел... Все още не. Има още много неща, които ви предстои да откриете, преди да продължим нататък.
Беше изоставил високомерието, което обикновено проявяваше пред хората. Вече не беше нито сатир с маска, нито надут само-хвалко: пред мен беше истинският Луи. Долавях уханието на неговия парфюм, но запазвах самообладание и се стараех нито с гласа, нито с държанието си да издам обземащото ме отново опиянение.
- Като например книгите, които ми предложихте за прочит? Нали?
Кое бе първото заглавие от списъка? А, да:
- Да, книгите са част от това. Но не само те...
Спря дотук и запази загадъчно мълчание.
Вместо отговор се наведе към микрофона за връзка с шофьора и тихо каза:
- Към Тюйлери, ако обичате.
Моторът забръмча по-осезаемо, увеличи оборотите и ние бяхме притиснати към меката на докосване тапицерия. Усещането за мощ и непринуденост бе тъй приятно, че за момент му се отдадох, наблюдавайки крадешком Луи, който бе все така сдържано напрегнат. Нима би могъл да се бои от мен? Та нали той ме откъсна от приятелката ми и от моя живот. Нали той превръщаше живота ми в свое най-обикновено развлечение?
