След като за моя огромна изненада сърдечно ме прегърна и ме разцелува, Ребека дори ми предложи да ме закара със своя кремав „Мини Купър“ до дома Дюшеноа. Вече не можех да гледам с безразличие съседната сграда отляво. Мисълта, че не след дълго там ще живее Луи, за пореден път разбъркваше картите на моите съмнения, на моите намерения и желания, без да мога да преценя кои от тях ще ми се паднат в края на играта.
- Погрижи се за себе си - прошепна ми тя, докато слизах от колата.
Именно това направих през следващия час. Давид за пореден път закъсняваше и аз се възползвах от това за една продължителна гореща баня. Полагах всички сили да пропъдя от съзнанието си думите на Ребека, ала те се въртяха също като пяната в краката ми. Не изчезнаха и когато отворих сифона, а продължаваха да полепват по кожата ми. Обгръщаха ме по-плътно от хавлията и от коя да е дреха: „Прави го за теб. Само и единствено за теб“.
Когато слязох на долния етаж само по пеньоар - чувах как Арман шета в кухнята, - открих на масичката брачния договор и поредното пакетче, опаковано в сребриста хартия. Дали шофьорът Ришар бе негов пощальон?
Разкъсах хартията и отворих кутийката нетърпеливо като дете, получило коледен подарък. Освен магнитната карта и картичката към нея, вътре имаше разкошно ветрило от черна дантела с черна лакирана дръжка, на чийто край имаше необичайна издутина, напомняща фалос. Съпътстващата бележка бе като предишните:
Двайсет и два часа.
Както обикновено, ще трябва сама да откриеш нашата стая.
Вземи със себе си всичко.
Стъписа ме само последното указание.
Дали за пореден път в действие ще влязат играчките, както подсказваше новата повеля:
6 - Твоята наслада ще овладееш
Дали смяташе отново да отлага до безкрайност момента, когато двамата истински ще се докоснем и ще ме докара до полуда?
На излизане хвърлих поглед към пясъчния часовник и забелязах, че две трети от съдържанието вече бе изтекло долу. А самата аз докъде бях стигнала? Трябваше ли на свой ред да направя своя избор?
Не открих отговора и предоставих решението на моето тяло, оставих краката ми сами да намерят пътя, коремът ми да се устреми към мястото, където го очакват нежните ласки, а вулвата ми да приеме с готовност всеки, който пожелае да я гали, смуче, ближе и разцепи на две като зрял плод, който самият той вкусва с наслада.
Вече нищо не зависеше от волята ми. Бях се превърнала в прост сбор от телесни органи, жадни за силни усещания. В ерогенен пъзел, който очаква някой да го сглоби и който ще простенва всеки път, когато някое парче заеме отреденото му място.
Тази вечер на улица „Пигал“ цареше веселие. Групи пийнали младежи разговаряха на висок глас по терасите на заведенията, а въздухът вече бе изпълнен с уханието на лятото. Би трябвало да бъда като тях, да бъда сред тях, пред чаша коктейл в компанията на София, да позволя да ме ухажва някой младеж на моята възраст и да се отдам изцяло на лекомислието.
Ала аз правех точно обратното, привлечена към една цел, водена от една сила, непоследователна, но и без илюзии. Умът ми бе достатъчно съсредоточен, за да разкрие без мъка загадката на деня. Господин Жак можеше да върви на майната си. Това ветрило бе много по-красноречиво от който и да е друг предмет в чантата ми. То би могло да принадлежи на една-единствена куртизанка от „Шарм“: Каролин Отеро, известна като Прекрасната Отеро. Танцьорка от „Фоли Бержер“ в началото на ХХ век, надарена със загадъчна красота, известна с леките си нрави и с ослепително грациозната си и със съвършени форми гръд, тя се слави не само с безбройните си завоевания сред мъжете, а и с някои любовни връзки с жени, сред които писателката Колет.
За мен нямаше никакво съмнение, тъй като по времето, когато все още се подвизавах като горещо момиче, бях отсядала в тази стая.
Както предишния път, влязох, без да поздравя портиера, и видях Изиам, който стоеше на пост до асансьорите.
- Много сте красива тази вечер... Искам да кажа, по-красива от всякога - поправи се той за проявената очарователна непох-ватност.
- Благодаря, Изиам. Бихте ли ме отвели до стаята „Прекрасната Отеро“, ако обичате?
Той почти веднага уточни със съзаклятнически тон:
- Първи етаж. Бихте ли ме последвали?
Изглеждаше трогателен с тази церемониалност в отношението си към мен, макар всеки път ситуацията и движенията да бяха едни и същи: коридорът, позлатената врата, която ми отваряше, а след това незабавно я заключваше след мен...
