На последните три снимки Орор носеше рокля с разкроена пола до над коляното, чиято кройка и едрите пролетни цветя напомняха по поразителен начин модела, който гардеробиерката от БТВ бе избрала за премиерата на моето предаване. Дали предварително е била инструктирана от Давид? Или това е било случайно съвпадение, което оправдаваше импулсивната му реакция и свалянето ми от ефир?
Седемнайсет години, за да открие нейния съвършен клонинг. Без съмнение много кандидатки са били скъсани на изпита при Давид. Преди мен. Преди да се появя аз, призракът на друга жена, палимпсест на история, различна от моята, която бяха решили да ми припишат.
Само че аз не бях по-съвършена от Орор, от лудата Орор, от недосегаемата и фригидна Орор. И в този момент на сцената бе излязъл Луи. Неговата мисия бе да заличи чистия спомен за светицата и да ме превърне в пълнокръвна, чувствена, изпълнена с желания и оргазми жена, за разлика от оригинала, обитавал свят от страдание, лишен от всякакви наслади. Такъв бе смисълът на обучението, което от среша на среща той се бе заел да осъществи. „Това, което правя, е да изваждам на бял свят“, бе признал той в припадък на откровеност. Да извади на бял свят безкрайната палитра от достъпни за мен наслаждения, съхранявайки ме непокътната за своя по-малък брат. Ето защо нито веднъж не проникна в мен. Ето защо през цялото време бе съхранил дистанцията между учителя и ученичката.
Последната снимка отново предизвика у мен шок. Беше направена в галерията „Соваж“ вечерта, когато Луи се бе появил там. Нямах представа, че фотоапарат е могъл да улови този миг. Двамата бяхме лице в лице. Гледахме се съсредоточено, водени от онова странно напрежение, обзело и двама ни. Това далеч не бе най-приятният от споделените с него спомени. И въпреки това, увековечен по този начин, той ми действаше като вълшебен проявител, който с всяка изминала секунда действаше върху сребърните соли на паметта ми: Луи, който се бе грижил за моята майка; Луи, който бе помогнал на София да оцелее в най-критичния за нея момент; Луи, който бе спасил Фред от безработицата; Луи, който бе вписал моето име в чертите на града... Луи, който, въпреки възложената от брат му мисия, ме бе закрилял като ангел-хранител в тези неспокойни времена.
Луи, който, по думите на Ребека, бе правил всичко заради мен. Само и единствено заради мен. Въпреки брат си.
- Добре ли сте, госпожице?
Сестрата, която ме срещна по коридора, залитаща, изгубена като някакво малко момиченце в сватбена рокля и снимки в ръка, ме хвана неподготвена. От очите ми струяха сълзи без ридания и хълцания. Едри сълзи на облекчение. Преди да напусна стаята, се бях сбогувала с мама възможно най-нежно, дълго я бях целувала по челото и бузите. Нищо повече не можех да направя. Нямах сили да присъствам на продължението. Бях притворила все още топлите й потрепващи клепки над очите, в които малко по малко гаснеше светлината, две мъждукащи пламъчета, които смъртта не бързаше да духне.
- Добре ли сте? - настойчиво повтори сестрата. - Искате ли да поседнете? Да ви донеса чаша с вода?
Какво можех да й отговоря? Че съм на път да изгубя мама и едновременно с това да спечеля любовта? Че трябва да оставя нея в плен на страданието, за да се отправя към любовните селения? Че най-сетне тялото ми бе в пълно съгласие със сърцето? Че най-сетне ще мога да дам воля на онова чувство, което за пръв път бях изпитала по време на нашите разходки, но също така, макар не толкова ясно, при срещите ни в „Шарм“? И че колкото по-ясно се очертаваше пред мен действителният портрет на Луи, тъй неочакван, тъй различен от циничните му маски, и при това тъй сходен с онзи, който Ребека ми бе описала, толкова повече се разсейваха съмненията ми?
Бих могла да не й кажа нищо. Или да дам банален отговор в рамките на сегашния момент.
Вместо това избрах друго време. Друга гледна точка.
Върху мокрите ми от сълзи очи се появи нежна усмивка.
- Благодаря. Ще бъде наред... Сега вече всичко ще бъде наред.
...А при това толкова неуверена. Готова всеки момент да се строполи върху зеленикавия линолеум на пода. Неспособна да види по-далеч от този изпълнен с болка момент.
Анабел = Орор. Просто уравнение, което така и не бях в състояние да осъзная, а още по-малко да приема.
Ами ако това последно признание в картинки на Луи бе поредната му хитрост? Ами ако встъпвах в последната фаза на съставения от Давид план, който брат му, по неизвестни за мен причини - може би от чувство за вина? - бе изпълнил до последната подробност?
