До каква степен тази гледка би могла да задоволи онзи, който в този момент се наслаждаваше, скрит зад някое от огледалата или чрез камера, нещо, в което изобщо не се съмнявах?
Самата аз виждах отражението на същата онази Анабел, която всяка сутрин ме гледаше от огледалото в банята, а то за мен не бе кой знае колко привлекателно. Същите твърде широки бедра. Същите крака и прекалено пълен задник. Същият, леко изпъкнал корем. „Ще възлюбиш своето тяло?“ Да беше поне малко съблазнително!
Сякаш в отговор на това мое логично заключение осветлението ненадейно се промени, без аз да съм направила каквото и да било. Лампите намалиха своята яркост и стаята потъна в полумрак, прорязван от снопове лъчи, които придадоха на тялото ми необичайни очертания. Крайниците, заоблените части на тялото ми, обемите придобиха нови форми, сякаш по-нежни, едновременно плътни и хармонични. Бях си все същата и същевременно по-красива от всякога, макар с еднакъв ръст и тегло.
Внезапно си дадох сметка, че в стаята става по-топло, защото въпреки голотата си не чувствах никакъв студ. Причината да зъзна не бе околният въздух, а трескавото ми състояние, което се колебаеше между гнева и тревогата.
„I соиМ &е1 а! !Ье йте
ТЬеге ^ав по ^ау о^ кпошпд.“
Гласът на изпълнителя, остър и леко приглушен, се разнесе от скритите по ъглите тонколони, предшестван от няколко акорда на китара, които ми прозвучаха познато. Вече бях чувала тази мелодия преди много време. Кога? Къде? Не можех да си спомня. Подобен сладникав соул рок с електронен съпровод не бе музиката, която Фред харесваше. Едва на припева долових и разгадах посланието, отправено към мен:
„Моге !Иап 1Ш8
Те11 те опе 1Ътд...
Моге 1Ъап 1Ш8.“
Нещо повече. Насърчението чрез гласа на Брайън Фери бе съвършено ясно: той искаше да види повече.
Дали разумът ми подсказа, че всичко това трябва да приключи час по-скоро? Или може би отстъпих пред нещо друго? Пред желанието? Не. Просто се поддадох на порива. На някакъв неудържим тласък, резултат вероятно от съчетанието на разнопосочни чувства, които не бях в състояние да определя.
Разкопчах сутиена по-чевръсто от всякога. Той падна на пода, разкривайки налетите ми гърди, доволни, че са пуснати на воля, а след това пулсиращите им зърна неусетно щръкнаха. Погалих ги с длани и установих, че възбудата им не се дължи на хладния въздух. Бяха топли, почти пареха. Докосването ги накара да се вирнат още повече, а руменият им цвят премина в тъмночервено.
„Моге !Иап 1Ш8
У ои кпо^ Леге ’ 8 по!Ь1п§...“
Напротив. Оставаше още нещо.
Памучните ми слипове с дантела над окосмената част отпред се плъзнаха без усилие надолу по краката и паднаха на пода върху другите ми дрехи. Вече нямаше никаква преграда между неговия поглед и голото ми тяло. Струва ми се, че дори пред Давид не се бях показвала така направо, без всякакво приличие. Впрочем не се и сетих да поставя ръка върху онова място,
където устните между краката ми оформят процеп, прикрит от тъмни къдрици.
Чаках цели петнайсет години, преди да започна да изследвам онази област на тялото си, която е достъпна само за поглед отстрани. Струва ми се освен това, че пак по това време започнах да мастурбирам, съзнавайки какво точно правя. Преди се задоволявах с неволни докосвания между краката, излегната на възглавницата или на някоя плюшена играчка.
Взех джобното огледалце на мама, затворих се в банята и като вдигнах крак на ръба на ваната, го поставих пред цепнатината. Светлината не беше достатъчно силна и аз не толкова виждах половия си орган, колкото отгатвах присъствието му. Спомням си, че повторих този опит три-четири пъти, докато открия подходящия начин: поставих на пода електрическо фенерче, насочено към моето котенце, закрепих огледалцето на ръба на ваната и по този начин разполагах с двете си ръце, за да разтворя тъмните гънки и да открия най-сетне този неведом свят. Бях като омагьосана. Минути наред опипвах с върха на показалеца всички ъгълчета, като предпочитах онези, които лъщят от влага.
Малко се боях да не си причиня болка. Когато го прокарах по розовото връхче, разбрах, че онова, което трябва да очаквам, изобщо не е болка. Известно време го търках непохватно, но достатъчно настоятелно, за да предизвикам няколко въздишки, след което едва не се проснах във ваната. Бях открила онова, което исках да науча. По твърде обясними причини
тогава не продължих по-нататък това проучване.
(Анонимна бележка от 7 юни 2009 г.: това се случи в моята стая, а не в банята. Що се
отнася до останалото...)
