— Най-добре е дрехите да бъдат предадени на лабораторията. Там ще ги сложат в специалната камера за топлинна акселерация, наречена „Мегафюм“. Знам, че във ФБР разполагат с такава. — Симпсън посочи предсмъртното писмо и добави: — А ако пуснете това в пещ с нинхидрин, всичко, което има да се показва, ще излезе наяве.
— Благодаря за съвета — сопна се Лойд, но си личеше, че е впечатлен от познанията й.
Алекс хвърли възхитен поглед към партньорката си, след което отново насочи вниманието си към агент Лойд.
— Трябва да сверите почерка — рече той.
— Знам — троснато отвърна Лойд.
— Нашата лаборатория може да свърши тази работа, както и да провери за евентуални отпечатъци.
— Тя не може да се сравнява с лабораторията на ФБР! — гневно отсече Лойд.
— Но не е така натоварена — меко възрази Алекс. — Все пак играем в един отбор, агент Лойд.
Това сякаш докосна някаква колегиална струна в душата на упорития федерален агент и той смени тона.
— Високо ценя отзивчивостта ви, агент Форд — промърмори той.
— Алекс, а тя е Джаки — отвърна Форд, кимайки към Симпсън.
— Аз съм Дон. Мисля, че предложението ви идва тъкмо навреме. Федералната лаборатория е доста задръстена от материали, свързани с тероризма. Но ще трябва да се разпишете за уликите, защото съдебният лекар много държи да се спазват процедурите.
Алекс се подчини, разгледа писмото през прозрачната опаковка и го подаде на Симпсън.
— И тъй, има ли мотив за самоубийство? Чух, че щял да се жени.
— Това малък мотив ли е? — мрачно се пошегува униформеният полицай.
Мъжете се разсмяха, а Симпсън му хвърли смразяващ поглед и за момент изглеждаше така, сякаш се готви да извади пистолета си и да увеличи бройката на мъртъвците.
— Рано е за отговор на този въпрос — обади се Лойд. — Ще направим задълбочено разследване, но засега нещата сочат, че Патрик Джонсън сам е отнел живота си.
— Някакви следи от чуждо присъствие? — попита Симпсън.
— Може и да е имало — отговори на въпроса й полицаят. — Но после тук са се появили близо петдесет ученици. Сутринта е било доста мъгливо и децата едва не са се спънали в трупа. Здравата са се уплашили. Каменната настилка не може да ни предложи ясни следи.
— По коя пътека е дошъл? — попита Алекс.
— Вероятно по тази — отвърна ченгето и посочи вляво от себе си. — Ако е преплувал Малкия канал, точно по нея би излязъл от горичката.
— Организирали сме издирване на колата му по протежение на брега — добави Лойд. — Живеел е в Бетезда, Мериланд. Би трябвало да се е придвижил дотук с автомобил, а след това да е преплувал канала. Ако го намерим, ще получим по-ясна представа за мястото, където е влязъл във водата.
Алекс погледна към вирджинския бряг.
— Момчета, ако този човек е преплувал Малкия канал, колата му може да бъде само на онзи паркинг.
— Но я няма — сви рамене полицаят. — Може би някой го е докарал, а след това си е тръгнал. Нещо, което не ми се връзва.
— Полицейският катер би трябвало да минава и оттук — отбеляза Симпсън.
— Направили са го и снощи — кимна Лойд. — Но мъглата им е попречила. Изключено е било да забележат човек във водата.
— Откога е мъртъв? — попита Алекс.
— Според съдебния лекар приблизително от дванайсет часа.
— Някаква идея защо е избрал точно остров Рузвелт?
— Защото е усамотен и спокоен, близо до всякъде — отвърна Лойд. — А може би е бил фен на Рузвелт… — Погледна хората от НРЦ, намръщи се и се обърна към Форд: — Ще трябва да поговорим с онези там. Може би ще научим нещо за мотивите на Джонсън да се самоубие. А след разговора те със сигурност ще станат още по-параноични.
— Искаш да кажеш, че Джонсън може би се е занимавал с нещо, което не е харесвало на НРЦ, така ли?
— Трудно ми е да кажа, защото изобщо не знам какво правят там — изсумтя Лойд и се отдалечи.
— Още един член на клуба — промърмори Форд, направи знак на Симпсън и се приближи към трупа. — Ще ти издържи ли стомахът?
— В Алабама бях детектив в отдел „Убийства“ — отвърна тя. — Нагледала съм се на трупове и огнестрелни рани.
— Не знаех, че този щат е такова бойно поле.
— Ти майтапиш ли се? Във всеки по-голям град в Алабама са регистрирани повече огнестрелни оръжия, отколкото в цялата американска армия!
Алекс клекна пред трупа на Джонсън и опипа студената му ръка. Ръкавът беше подгизнал, а тялото беше вкочанено. Около устата, ушите и носа имаше засъхнала кръв.
— Фрактура в основата на черепа — каза Симпсън. — Кръвта преминава през нея и се стича надолу. Патологът вероятно ще открие куршума в областта на тила. Но ще му се наложи да отвори цялата глава, защото става въпрос за двайсет и втори калибър, който е сравнително малък.
— Ръкавът е окървавен, но това не важи за дясната му ръка — отбеляза Форд. — Което е малко изненадващо.
— Понякога кръвоизливът е сравнително слаб, най-вече когато куршумът остане в главата.
— Вероятно си права.
Алекс изви глава и подвикна:
— Къде са били открити револверът и писмото?
— Оръжието на двайсетина сантиметра вдясно от тялото — отвърна полицаят. — А писмото стърчеше от отвора на якето.
