— Нали не възразяваш да нахвърляш накратко списъка с веществените доказателства? В това отношение шефът ми е голям запек, знаеш…
— Никакъв проблем, макар че до този момент нямаме кой знае какъв интерес към разследването. Портфейлът му си е на мястото, плюс предсмъртно писмо и револвер с един патрон по-малко. По всяка вероятност е изсмукал близо литър скоч. И сега вони. Все още не сме проверили отпечатъците върху бутилката и револвера, който е регистриран на негово име. Но това всеки момент ще стане.
— Следи от барут по дланта? — обади се Симпсън.
— Не открихме. Оръжието изглежда съвсем ново и отлично поддържано. Но понякога дори револверите не изпускат барутни следи.
— Признаци на борба? — обади се на свой ред Алекс.
Ченгето поклати глава.
— С какво е дошъл? — попита Симпсън.
— На паркинга нямаше кола.
— Което означава, че някой може би го е гръмнал и го е докарал тук. А ако се докаже, че става въпрос за самоубийство, трябва да се отговори на въпроса как е пристигнал на острова.
— В северния край на паркинга има едно мостче за пешеходци, което минава над магистралата и свързва Херитидж Трейл с Чейн Бридж — поясни униформеният. — Но според нас той не е минал оттам, тъй като някой щеше да го види. — Поколеба се за момент, после добави: — А и дрехите му са доста подгизнали, за да приемем, че това е дело единствено на утринната роса.
— Какво?! — най-сетне включи Алекс. — Нима искаш да кажеш, че е дошъл дотук с
— Така изглежда.
— Но защо? След като тъй и тъй е бил във водата, не е ли по-логично просто да нагълта част от Потомак?
— Ако е решил да преплува Малкия канал, разстоянието не е много голямо — колебливо отвърна ченгето.
— Да бе! — хвърли му мрачен поглед Алекс. — Ако си решил да дойдеш оттам, няма да скочиш във водата, а ще минеш по мостчето за пешеходци, което е над Малкия канал. Освен това сигурно щеше да се удави, след като е бил толкова пиян.
— Може да се е напил, след като е дошъл тук — възрази полицаят. — Но има и още нещо…
Той се обърна и подвикна на един от криминалистите, който се занимаваше с претърсване на околността. Човек се приближи и му подаде някакъв предмет.
— Ето това. — Ченгето вдигна пред очите си пластмасова торбичка за веществени доказателства, в която беше вкарана друга торбичка.
Двамата агенти на Сикрет Сървис се вторачиха в находката.
Алекс беше този, който пръв разгада предназначението й.
— Вкарал е в тях оръжието и мунициите, за да не се намокрят — обяви той.
— Точно така. Револвер двайсет и втори калибър и куршуми с медна риза.
— Каза, че е оставил предсмъртно писмо — рече Алекс.
Ченгето извади тефтера си и им продиктува текста, който си беше записал дословно. Симпсън бързо го нахвърли в бележника си и вдигна глава.
— Къде е открито?
— Стърчеше от вътрешния джоб на сакото му, вероятно за да се вижда отдалеч.
— Разполагате ли с оригинала? — попита Алекс.
— А вие кои сте? — обади се строг глас зад гърба им.
Алекс се завъртя и се оказа лице в лице с нисък набит мъж, облечен в костюм с жилетка от „Брукс Брадърс“ и тъмна вратовръзка.
Алекс извади служебната си карта и се представи.
Мъжът почти не я погледна.
— Лойд, специален агент на ФБР. Тук вече присъстват агенти на НРЦ, които представляват интересите на службата си.
Алекс побърза да влезе в ролята си на скромен служител на закона.
— Изпълняваме заповеди, нищо повече — обяви той. — Честно казано, Сикрет Сървис предпочита да има свои представители на подобни места. Бюрото положително си дава сметка, че загубата на човек от НЦОЗ е особено чувствителен проблем, да не говорим за нашата служба, която вече е към Министерството на вътрешната сигурност, а не към финансите.
Каза това с ясното съзнание, че Министерството на вътрешната сигурност има далеч по-голям авторитет от Министерството на финансите, включително и сред представителите на закона. Или, образно казано, 300-килограмовата горила, наречена ФБР, нямаше как да не уважава 500-килограмовата горила на МВС въпреки скорошното й раждане.
Лойд изглеждаше така, сякаш се готвеше да изстреля някой хаплив коментар, но после се овладя и сви рамене.
— Добре. Трупът е там. Идете да си поиграете на Шерлок Холмс, след като толкова ви харесва.
— Високо ценя предложението ви, агент Лойд. Но ме интересува предсмъртното писмо, което сте открили.
Лойд направи знак на един от колегите си, който го донесе.
— Дрехите и личните му вещи ще бъдат изследвани за отпечатъци, но не съм убеден, че ще открием нещо — надуто обяви Лойд. — Очевидно става въпрос за самоубийство.
— Платът не е най-добрият носител на латентни отпечатъци — подхвърли Симпсън. — Но сакото му предлага нелоши възможности главно защото е мокро. Надявам се, че в микробуса на вашите хора ще се намери някоя опаковка „Суперфюм“. Когато става въпрос за снемане на отпечатъци от подобни повърхности, няма нищо по-добро от цианакрила.
— Не знам дали имат такова нещо — промърмори Лойд.
