— Дано наистина мислиш така, защото това те чака за доста време напред.
— Не се оплаквам. Сама подадох молба за постъпване, никой не ме е карал насила.
Но в гласа й липсваше убеденост.
— Виж какво, Джаки — спря се и я погледна Алекс. — Обикновено не си пъхам носа където не трябва, но искам да ти дам един съвет за дълга и успешна кариера като човек, който е видял всичко.
— Слушам те.
— Върши си своята част от черната работа, независимо кой горе ти пази гърба. Първо, защото това ще те направи по-добър агент. И второ, ще си спечелиш поне един приятел в службата.
— Питам се кой ли ще е той — раздразнено отвърна Симпсън.
— Аз.
Грей излезе на площадката за хеликоптери на НРЦ и се насочи към един „Сикорски“, модел VH–60N. На подобна машина се возеше и президентът, макар че скоро предстоеше смяната й с последния модел на компанията „Локхийд-Мартин“. Обикновено Грей използваше хеликоптера за срещите си с Бренан в Белия дом. Но между пътуванията на Грей и президента имаше една съществена разлика — при полетите от военновъздушната база „Андрюс“, Кемп Дейвид или друго място президентският хеликоптер се придружаваше от още две идентични машини „Сикорски“. Те служеха за маскировка, ограничавайки шансовете на евентуалния нападател с ракета земя-въздух до трийсет процента. А Картър Грей летеше сам.
По традиция само президентският хеликоптер имаше право да каца на територията на Белия дом. Лично президентът обаче разпореди за Грей да бъде направено изключение въпреки енергичните протести на Сикрет Сървис. Това спестяваше на царя на разузнаването тежките всекидневни задръствания по пътя от окръг Лаудън до Белия дом, но отговорните фактори в Сикрет Сървис продължаваха да мърморят, тъй като не можеха да се примирят с факта, че над Пенсилвания Авеню 1600 може да лети машина без президента на борда.
Полетът премина бързо и безпроблемно, но Грей беше прекалено зает, за да му обърне внимание. Крачейки по централната алея, той си даваше сметка, че снайперистите по покривите на околните сгради използват голямата му глава за настройка на оптиката си, но това отдавна беше престанало да го смущава. Влезе в Западното крило, кимайки на хората, с които се разминаваше. До 1902 г. тук се бяха помещавали прочутите оранжерии на Белия дом, но след това Теди Рузвелт бе решил, че за да изпълнява задълженията си на държавен ръководител, се нуждае от по-уединено място, далеч от многобройното си домочадие и още по-многобройната армия домашни любимци. Наследникът му на поста — дебеланкото Уилям Тафт — бе разширил Западното крило и бе превърнал Овалния кабинет в неразделна част от живота на следващите президенти.
Ежедневната визита на Грей беше предварително съгласувана. Никой, включително и първата дама, нямаше право да влиза в Овалния кабинет, без да получи разрешение. Бренан винаги го приемаше там, а не в съседната зала „Рузвелт“, отредена за обикновени посетители и по-нископоставени сътрудници.
Президентът седеше зад тежкото си писалище, изработено от същото дърво като корпуса на британския кралски кораб „Резолют“, открит от американски китоловци сред дебелите ледове на север, изоставен от екипажа си. В знак на добра воля правителството на САЩ го беше върнало на Англия, ремонтиран и обновен. А кралица Виктория бе върнала жеста, изпращайки това писалище в дар на президента Ръдърфорд Б. Хейс.
Грей застана нащрек в мига, в който влезе в Западното крило. Бе успял да се запознае с някои от коментарите в интернет, отнасящи се до смъртта на Патрик Джонсън — повечето от тях появили се в ранния следобед. Последният изчете в хеликоптера на път за Белия дом. Вече разполагаше и с доклада на ФБР, според който в дома на жертвата бяха открити наркотици; знаеше и за участието в разследването на агентите Форд и Симпсън. Второто име го накара да се усмихне — нещо, което се случваше рядко. По всяка вероятност именно то щеше да бъде основният му коз в предстоящата нелека игра, разбира се, ако се наложеше.
Като всеки уважаващ себе си шеф на разузнаването, Грей разполагаше със свои очи и уши в Белия дом и те вече го бяха осведомили за безпокойството на Бренан във връзка със случая „Джонсън“. По тази причина не му позволи пръв да отвори дума по темата.
В момента, в който се настаниха един срещу друг, Грей започна:
— Господин президент, преди редовния брифинг бих искал да повдигна неприятния въпрос за смъртта на Патрик Джонсън на остров Рузвелт.
— Изненадан съм, че не ми се обади по-рано, Картър — отвърна президентът с тон, който Грей определено не хареса.
— Исках да разполагам с потвърдени факти, преди да го направя, сър. Защото в никакъв случай не бих си позволил да ви губя времето.
— Бъди сигурен, че няма да си първият за днес — остро отвърна Бренан.
— Други замесени?
