— Искам да поговорим по един друг въпрос, преди да започнем брифинга — каза той. — На единайсти септември заминавам за Ню Йорк, където трябва да произнеса реч в памет на жертвите. — Грей знаеше докъде ще го отведе това, но предпочете да запази мълчание. — Питам се дали не би желал да ме придружиш. В крайна сметка ти си човекът, който повече от всеки друг в тази страна има грижата това да не се повтори.
Никой не би си позволил да отклони покана за съвместно пътуване с президента на Съединените щати, да не говорим за човек с позициите и правомощията на Грей. Но точно по този въпрос той не даваше пет пари за традициите и изискванията на протокола.
— Много любезно от ваша страна, сър. Но на тази дата имам един много личен ангажимент.
— Знам за болката ти, Картър, но все пак реших да те попитам. Сигурен ли си?
— Напълно, господин президент, благодаря.
— Добре — въздъхна Бренан, помълча малко и смени темата. — Вероятно си чул, че кръщават родния ми град на моето име.
— Да, сър. Приемете поздравленията ми.
— Това е едно от онези неща, които ме ласкаят и смущават едновременно — усмихна се Бренан. — Егото ми не е чак толкова голямо, та да не разбирам, че го правят най-вече заради просперитета на града. В тази връзка се налага да произнеса кратка реч и да се здрависам с този-онзи. Защо не дойдеш с мен?
Ако правилото да не отказваш президентска покана е важно, второто по значение правило гласи, че никога не трябва да го правиш два пъти.
— Благодаря, с удоволствие.
Президентът почука с очилата си по разтворената книга пред себе си.
— Има вероятност да бъда тук и през следващите четири години.
— Бих казал,
Час по-късно той напусна Западното крило.
Уорън Питърс най-сетне откри лодката на клуба „Кемъл“. Набра мобилния на Тайлър Райнке и партньорът му скоро се присъедини към него.
— Сигурен ли си, че е тя? — попита Райнке, любопитно оглеждайки лодката.
— Тя е — кимна Питърс. — Има кръв на носа, което означава, че наистина съм улучил някой от тях.
— Все някой трябва да ги е видял — или при отплаването, или при връщането на лодката.
Питърс помълча малко, вперил поглед във водата, после вдигна глава.
— Има и по-лесен начин да ги открием. Джонсън имаше документи в джоба си, нали?
— Аха. И какво?
— Ами някой от нашите свидетели може да е видял къде живее и да прояви любопитство…
— Прав си — кимна Райнке. — Това ще ни спести доста работа. Довечера отиваме там.
Алекс притежаваше достатъчно опит, за да състави рапорта си с онова количество увъртания и неопределеност, които в повечето случаи бяха достатъчни, за да не предизвикат откритото недоволство на началството. Изпрати го на Джери Сайкс, отхвърли част от натрупалата се писмена работа, след което реши, че е по-добре да си тръгне, преди да са го хванали за някое извънредно дежурство.
В коридора се натъкна на колега, който заключваше личното си оръжие в стенния сейф, преди да влезе в стаята за разпит.
— Хей, Алекс, да си спипал още някой обирджия на банкомати? — ухили се насреща му той. Новината вече беше успяла да се разпространи по етажите с бързината, характерна за всяка клюка край автоматите за кафе.
— Не — поклати глава Алекс. — Явно онези бяха кръгли тъпаци.
— Чух, че си направил добър екип със Симпсън — продължи да се хили насреща му агентът.
— О, имаме много приятни моменти заедно.
— Чувал ли си за Джей Ло?
— Че кой не е? — сви рамене Алекс.
— Е, твоята Симпсън е Джей О! Не знаеше ли, че ставаш комбина със звезда?
— Какво е Джей О?
— Стига момче! Не виждаш ли ореола около главата й? Небето я облива с божествено сияние, което се вижда от половин километър. Изглежда, само ти още не си го видял…
Продължавайки са се хили, агентът тръгна по коридора.
Съдбата отново показа, че е майстор на изненадите, и на излизане от сградата Алекс почти се сблъска с партньорката си.
— Прибираш ли се? — подхвърли той.
— Не. Отивам да си потърся приятели, защото най-накрая ми светна, че тук едва ли ще ги открия.
Симпсън понечи да се отдалечи, но Форд сложи ръка на рамото й.
— Слушай, онова, което ти казах, беше просто конструктивна критика, нищо повече. Когато бях новак тук, бих дал мило и драго, за да получа подобен съвет.
За момент Симпсън сякаш се готвеше да го размаже в стената. После се овладя, макар и с цената на огромни усилия.
— Благодаря, но за една жена нещата са по-различни. Службата все още си е мъжко царство.
— Не го отричам, Джаки. Но ако позволяваш да те третират различно от останалите, няма да направиш кариера.
— Нищо не мога да направя! — почервеня от гняв Симпсън. — Не ги моля да ме пипат с кадифени ръкавици!
