Минута по-късно в кабинета влезе мъж, надхвърлил петдесет, с късо подстригана посивяла коса, красиво лице и стройно тяло, поддържано от всекидневен осемкилометров крос. Вдовец от доста време, Декър минаваше за един от най-желаните свободни мъже във Вашингтон. Въпреки че никога не бе служил в армията, той бе започнал кариерата си в отбранителната промишленост, където бе натрупал значително състояние, преди да се насочи към обществения сектор. Там възходът му бе не по-малко забележителен. Благодарение на задължителните за всеки вашингтонски политик качества — ум, красноречие, амбиция и безпардонност — той се издигна до главнокомандващ на Военноморския флот и заместник-министър на отбраната. По-късно, вече като шеф на Пентагона, Декър бе поставил под свой контрол голяма част от средствата на разузнаването, технически контролирани от Грей — факт, който бе станал причина за дълбока и трайна ненавист между двамата. Ловък и опитен играч, Декър не казваше нито едно лоша дума за шефа на разузнаването, но Картър Грей беше наясно със задкулисните му машинации и огромната му амбиция да стане пръв довереник на президента.
Декър започна разговора по обичайния си директен начин.
— Правителството на Ирак даде да се разбере, че желае скорошното ни изтегляне от страната — обяви той. — Но ние имаме огромни проблеми с него, по-големи дори от амбициите за автономия на кюрдите. Официални негови представители се обявиха за унищожаването на Израел, заемайки твърдата позиция на съседна Сирия — техния нов съюзник.
— Всичко това ни е известно, Джо — нетърпеливо го прекъсна Грей, извърна се към президента и добави: — Включително и фактът, че баасистите преговарят с правителството за завръщането си на власт в замяна на прекратяване на насилието.
Бренан кимна.
— Но как бихме могли да напуснем страната при тези обстоятелства? — попита той. — Изключено е да позволим обединението на Сирия и Ирак под контрола на бившите хора на Саддам.
— Ако властта премине в ръцете на баасистите, опасността за САЩ ще бъде неколкократно по-голяма, отколкото при режима на Саддам Хюсеин — каза Декър. — Но ние сме обещали на иракския народ да се изтеглим след изграждането на действаща система за сигурност и след официално искане на правителството: нещо, което е съвсем предстоящо.
— Говори конкретно, Джо — остро каза Грей.
— Все още не съм обсъждал този въпрос с президента — разигра колебание Декър, прокашля се и започна: — Ако отстраним екстремистките фракции от законодателния орган на страната, бихме могли да наклоним везните в полза на максимално благоприятно за САЩ правителство, отрязвайки пътя на баасистите към властта. В същото време не бива да забравяме и петролния проблем, сър. В момента цената се доближава до три долара за галон. Трябва да имаме лост за въздействие по отношение на иракския петролен резерв.
— Какво означава да ги „отстраним“? — сбърчи вежди Бренан. — Вероятно физическо ликвидиране? Не, вече не се занимаваме с такива дейности, просто защото са незаконни!
— Незаконно е убийството на премиер или държавен глава, сър — поклати глава Грей.
— Точно така — кимна Декър. — Но хората, за които говорим, не попадат в тази категория. За мен лично един такъв акт не се различава от обявяването на награда за главата на Бен Ладен.
— Говорите за хора, които са редовно избрани за членове на иракския законодателен орган — възрази Бренан.
— В момента екстремистите безнаказано избиват
— Нашата намеса би означавала гражданска война, Джо — предупредително се обади Грей.
— Ще се постараем нещата да изглеждат като отговор на умерените, за да останем в сянка. Вече имам уверенията им за пълна подкрепа.
— Но резултатът пак ще е гражданска война — отбеляза Бренан.
— Която ще ни даде напълно законно основание да запазим военното си присъствие в Ирак в обозримото бъдеще — бързо отвърна Декър, очевидно доволен от себе си. — Но в случай че позволим на баасистите да се върнат във властта, те ще смажат всякаква опозиция и ще се установи диктатура от типа на Саддамовата. Не можем да позволим подобно нещо, тъй като ще се окаже, че всичките ни загуби в пари и жива сила са били на вятъра.
Бренан се обърна към шефа на разузнаването, присви очи и попита:
— Какво ще кажеш, Картър?
На практика Грей беше бесен, защото идеята не беше дошла от него. Декър бе успял да го победи.
— Няма да сте първият американски президент, който дава ход на подобна операция, сър — отвърна той.
Но Бренан не изглеждаше убеден.
— Трябва да си помисля — промърмори той.
— Разбира се, господин президент — отзивчиво кимна Декър. — Но имайте предвид, че времето ни притиска.
Бренан изчака Декър да напусне кабинета, облегна се и свали очилата си.
