Клуб „Кемъл“ полностью

— Грешен отговор — поклати глава Алекс. — Много неща можеш да направиш. На първо време просто им покажи, че не ти е приятно. — Замълча за момент, после попита: — Всъщност кой е твоят ангел-пазител? — Забеляза, че Симпсън няма намерение да отговори, и побърза да добави: — Хайде, признай си. Нали знаеш, че и сам мога да го науча?

— Добре де! — сопнато отвърна тя. — Сенаторът Роджър Симпсън е мой баща.

— Охо — респектирано промърмори Алекс. — Председателят на Комисията за надзор над разузнаването! Тежичък ангел!

В следващия миг лицето на Симпсън се оказа на сантиметър от неговото, а краката й почти настъпиха обувките му 45-и номер.

— Баща ми никога не би използвал влиянието си, за да ми помогне! — изсъска тя. — А за твоя информация ще добавя, че съм единствено дете, но това изобщо не ми облекчи живота! Борила съм се за всичко, което съм постигнала. Ако не вярваш, мога да ти покажа белезите и мазолите си!

Алекс отстъпи крачка назад и вдигна ръка да я спре.

— В този град значение имат не фактите, а представите. А те сочат, че твоята особа не се товари достатъчно с черна работа. И това не е всичко.

— О, така ли?

Пръстът му се стрелна към ревера й.

— Имаш навика да носиш яркочервена кърпичка в джобчето си.

— И какво от това?

— Абсолютно недопустим навик за агент на Сикрет Сървис. Защото само бие на очи, а нашата професия се гордее със своята незабележимост, но и представлява отлична мишена за всеки, който по някаква причина иска да те гръмне. От което следва, че пренебрегваш правилата, и то абсолютно глупаво!

Симпсън стисна устни и сведе очи към алената си кърпичка.

— Ами оръжието ти? — безжалостно продължи Алекс. — Изработено по поръчка, несъмнено за да покаже, че си различна, разбирай по-добра, от всички останали. Това не се харесва нито на мъжете, нито жените.

— Татко ми го подари, когато постъпих в полицията — защити се тя. А Алекс отбеляза, че алабамският й акцент звучи по-ясно, когато е ядосана.

— В такъв случай го окачи на стената и си вземи стандартно оръжие!

— И тогава всичките ми проблеми ще се решат, така ли?

Въпросът беше зададен по такъв начин, че го накара да се почувства като налитащ грубиян.

— Не, разбира се — примирително рече той. — Но ще ги приравни с проблемите на всички останали. Защо не опиташ да ги включиш в графата „Животът е гаден“?

Ти също, добави мислено той. Стигаха му контактите с новобранци за днес. А и барът на ченгетата го зовеше.

Кейт Адамс току-що беше застъпила на смяна след пълен работен ден в Министерството на правосъдието. Поради сравнително ранния час заведението беше почти празно. Алекс се насочи към бара с походката на човек, който има важна мисия. Тя го забеляза навреме и в момента, в който се настани на високия стол, пред него кацна чаша мартини с три тлъсти маслини вътре.

— Разстроен ли си от нещо, или така ми се струва? — попита Кейт с тон, който моментално прогони напрежението му.

Ноздрите му потрепнаха от удоволствие, уловили лекия аромат на мед и кокосови орехи, който долиташе иззад широкия плот от тъмен махагон. Дали си е измила косата, преди да дойде тук, или така мирише парфюмът й? Все едно, уханието беше много приятно.

— Проблеми в работата, ще ми мине — отвърна на въпроса той. Отпи една глътка, лапна първата маслина, а после и шепа фъстъци от купичката до себе си. — Как се нещата при теб? Къде е приятелят ти — онзи супершпионин Томи?

При този въпрос веждата й едва забележимо помръдна.

— Хемингуей ли имаш предвид? Не бих го нарекла точно приятел. — Забелязала скептичния му поглед, Кейт Адамс остави чашата, която бършеше, и се наведе над бара. — Може би имаш друго мнение по въпроса, агент Форд?

— Всъщност не ми влиза в работата — сви рамене Алекс.

— Жената може да флиртува и просто ей така, без да влага нищо.

— Добре, че ми го казваш — рече той и отпи нова глътка мартини.

— Трябва да признаеш, че той изглежда добре, пътувал е много и има глава на раменете си — продължи настъплението Кейт. — Всички екстри, ако разбираш какво имам предвид.

Алекс понечи да отвърне с хаплива забележка, после изведнъж усети, че Кейт го поднася, при това забавлявайки се.

— Разбирам, естествено — промърмори той.

Кейт се наведе и рязко го дръпна за вратовръзката. Движението беше толкова внезапно, че Алекс залитна и разля част от питието си.

— Като те гледам, май аз трябва да поема инициативата, защото едва ли скоро ще набереш кураж — тихо каза тя. — Искаш ли да излезем?

Алекс усети как ченето му увисва, но бързо се окопити.

— Каниш ме на среща?

— Не, говоря на тоя до теб. Разбира се, че те каня на среща.

Алекс не се стърпя и се огледа. През главата му мина тъпото подозрение, че е жертва на някаква постановка със скрита публика, която всеки момент ще избухне в гръмогласен смях.

— Сериозно ли говориш?

Тя дръпна вратовръзката му по-силно.

— Когато флиртувам, флиртувам, и толкоз. Но когато каня, това вече е друго нещо.

— С най-голямо удоволствие.