Клуб „Кемъл“ полностью

— Дванайсет, всичките на оперативна работа. И още две в Агенцията за национална сигурност преди това — стегнато отвърна Хемингуей. — А в НРЦ постъпих една година след като Грей го оглави.

— Чувам, че те готвят за неговото място. Проявяваш ли интерес?

— Мисля, че бъдещето ми не е там — поклати глава Хемингуей.

— Значи обратно в ЦРУ?

— Тази организация е безнадежден анахронизъм.

— Да бе, как ли пък не! ЦРУ винаги ще го има, дори и след несъществуващите оръжия за масово унищожение в Ирак!

— Така ли мислиш наистина? — любопитно го изгледа Хемингуей.

— Как да ти кажа… Когато помагах на „приемливите алтернативи“ на комунизма — повечето от тях диктатори чудовища, когато финансирах незаконни операции в чужбина чрез доставки на наркотици на цветнокожите общности или свалях демократично избрани правителства заради нежеланието им да подкрепят американските бизнес интереси, често ми се случваше да се питам няма ли по-добри начини да го правим. Но беше отдавна. Днес вече изобщо не си задавам такива въпроси.

— Битката, за която става въпрос, не се печели с войници и шпиони — каза Хемингуей. — Не е толкова просто.

— Което означава, че не можем да я спечелим — отсече капитан Джак.

— Достоевски казва, че няма нищо по-лесно от заклеймяването на злосторника. Далеч по-трудно е да го разберем.

— И двамата сме прекарали дълго време там — поклати глава капитан Джак. — Нима наистина се надяваш, че някога ще разбереш манталитета на „злосторника“, наречен близкоизточен терорист?

— Откъде си сигурен, че точно него имам предвид? Когато става въпрос за операции в чужбина, нашите ръце също не могат да се нарекат чисти. Всъщност ние сами създадохме голяма част от проблемите, пред които сме изправени днес.

— Ето защо в днешно време има една-единствена смислена мотивация: парите. Вече имах случай да те уверя, че лично аз не се интересувам от нищо друго. Ще се върна на прекрасния си малък остров и няма да мръдна оттам.

— Каква брутална откровеност.

— Нима предпочиташ да чуеш, че гузната ми съвест крещи и настоява да се включа в борбата за един по-добър свят?

— Не, предпочитам бруталната откровеност.

— А ти защо го правиш?

— За нещо по-добро от това, което имаме.

— Пак идеализъм, а? Предупреждавам те, че ще съжаляваш, Том. Ако изобщо доживееш да съжаляваш.

— Нито идеализъм, нито фатализъм. Просто една идея, която искам да реализирам.

Капитан Джак поклати глава.

— Сражавал съм се „за“ и „против“ всякакви каузи. Винаги ще има войни. Отначало сме проливали кръвта си за плодородни земи и питейна вода, след това за благородни метали, а накрая в името на най-популярната версия на човешките разногласия: „Моят Бог е по-добър от твоя.“ Без значение дали се молиш на Йеремия или Исус, Аллах или Мохамед, Брама или Буда. Все се намира някой, който да заяви, че вярата ти е погрешна, и да поиска да я унищожи. Човешкият род тъне в поквара.

— Буда се е издигнал над материализма, а Исус пръв прегръща враговете си. Ганди също.

— Исус е бил предаден и разпънат на кръста, а Ганди е убит от индус, изпратен от мюсюлманите, които е толерирал — напомни му капитан Джак.

Хемингуей стана и закрачи напред-назад.

— Още помня един интересен исторически факт, за който ми е разказвал баща ми. Когато Индия получава независимост, англичаните решават да прекроят границите на страната. Но за целта използват остарели географски карти и тази небрежност принуждава дванайсет милиона души да се изселят. При неизбежния хаос, съпътстващ това начинание, над половин милион човешки същества намират смъртта си. Малко преди това по същия насилствен начин се създава и държавата Ирак, която е причина за много от днешните конфликти в света. Примерите са десетки. Силните държави мачкат слабите, а после отказват да поемат отговорност за проблемите, които сами са създали.

— Това само доказва моята теза, Том. Хората са покварени същества.

— Исках да подчертая, че ние никога не си извличаме поуки!

— А ти имаш по-добър отговор, така ли? — Хемингуей не отговори, а капитан Джак стана и тръгна към вратата. — В такъв случай ти желая късмет!

На прага спря и се обърна.

— Съмнявам се, че пак ще се видим, освен ако някога не тръгнеш към един малък остров в южната част на Тихия океан. Бъди сигурен, че ще бъдеш добре дошъл, но само ако не си беглец. Изпаднеш ли в това положение, оправяй се сам!

След като напусна бара, Алекс Форд се отби да хапне в близката закусвалня. Пъхна се между двама яки полицаи, окупирали тезгяха. Размени някоя и друга клюка с тях, после преминаха на неизбежните в подобни случаи съвети за безопасност. Той най-много хареса следния: На Вси Светии гледай да си по-далеч от чертите на града! На практика обаче му се щеше да се качи на бара и с пълно гърло да изреве, че току-що е бил поканен на среща от най-красивата жена на света. Не направи нищо подобно, разбира се. Кротко си дояде чийзбургера с пържени картофи, а за десерт хапна боровинков пай, обилно полят с черно кафе. След което тръгна към ВОБ да си провери пощата.