Клуб „Кемъл“ полностью

— Няма проблем. И без това искахме да хвърлим едно око на кабинета на Джонсън и да поговорим с колегите му. Просто за да усетим обстановката.

— Боя се, че е невъзможно — каза Питърс.

— Разследваме убийство, момчета. Имаме нужда от малко помощ.

— И я получихте с графологичния анализ. А и по всичко личи, че човекът се е самоубил. Такова е заключението на Бюрото.

— Едва ли личи по всичко! — повиши тон Алекс. — При такова разследване е в реда на нещата да се обискира и работното място на жертвата.

— Работното място на Патрик Джонсън може да бъде обискирано единствено от хора с висок достъп до секретна информация — отсече Райнке. — А вие не разполагате с такива правомощия.

Алекс се наведе над масата и заби поглед в лицето му.

— Пет години съм охранявал президента на Съединените щати — изръмжа той. — Бил съм в Отряда за борба с тероризма, когато ти още си се чукал с мажоретки. Присъствал съм на заседания на началник-щабовете при планирането на операции, от които, ако можехте да ги чуете, и двамата щяхте да напълните гащите си, купени от „Брукс Бръдърс“.

— Нямате достатъчно правомощия, край! — отсече Райнке.

— В такъв случай имаме сериозен проблем, защото това разследване е възложено на мен — въздъхна Алекс. — Трябва да решим по кой начин да го направим — по лесния, или по трудния…

— В смисъл? — сбърчи вежди Питърс.

— В смисъл, че ще поискам заповед за обиск, ако вие доброволно не ми дадете тази възможност. Независимо от недостатъчните ми правомощия.

Райнке се усмихна презрително.

— В Америка няма съд, който ще издаде заповед за обиск на помещение в тази сграда — заяви той.

— Вадиш ко̀за национална сигурност, така ли? — мрачно го изгледа Алекс.

— Сикрет Сървис постоянно го прави — обади се Питърс.

— Но никога за такива неща. Нека ви напомня, че вече не сме на подчинение на Министерството на финансите, а на Министерството на вътрешната сигурност!

— А неговият шеф рапортува на Картър Грей!

— Глупости!

— Няма ли най-сетне да престанете да си ги мерите? — обади се Симпсън. — Започва да става тъпо!

Вратата се отвори и на прага се появи самият Картър Грей. Агентите скочиха на крака и застанаха мирно, а Алекс с изумление видя как шефът на разузнаването пристъпи към Симпсън, прегърна я и я целуна по бузата.

— Както винаги изглеждаш чудесно, Джаки. Как вървят нещата?

— Имала съм и по-добри дни — отвърна тя, стрелна с поглед Алекс и го представи: — Това е партньорът ми агент Форд.

— Приятно ми е, Форд — кимна Грей.

— На мен също, сър.

— Снощи вечерях с татко — добави Симпсън.

— Как е сенаторът? Трябва пак да го поканя на лов. При последното ни излизане повалих един елен с разкошни рога, но оттогава насам нямам грам късмет.

— Ще му кажа.

— Какво можем да направим за теб?

Без да се колебае нито миг, Симпсън му предаде желанието им да огледат кабинета на Патрик Джонсън.

— Казах им, че нямат нужните правомощия, сър — побърза да се намеси Райнке.

— Убеден съм, че си го направил — кимна Грей и отново се извърна към Симпсън. — Ела, Джаки, лично ще те заведа там. — Очите му хладно обходиха лицата на Райнке и Питърс. — Благодаря, свободни сте.

Агентите побързаха да излязат.

Тръгнаха по коридора на крачка зад Грей. Алекс издебна подходящия момент, за да прошепне в ухото на Симпсън:

— За бога, Джаки, защо не си ми казала, че познаваш и Картър Грей!?

— Не си ме питал.

— А откъде го познаваш?

— Той ми е кръстник.

Докато Алекс и Симпсън преодоляваха пречките в НРЦ, Оливър Стоун играеше шах в парка срещу Белия дом. Противник му беше един стар приятел — Томас Джеферсън Уат, известен като Ти Джей, работил в кухнята на Белия дом близо четирийсет години.

Ти Джей беше в управата на Обединената методистка църква, собственик на гробището „Маунт Цион“. Именно той беше уредил Стоун на сегашната му работа, която вървеше в комплект с къщичката.

Щом времето позволяваше, двамата неизменно сядаха на открито и отваряха шахматната дъска, най-често в почивния ден на Уат. Благодарение на играта неусетно станаха приятели.

Стоун направи един необмислен ход и изгуби царицата си.

— Добре ли си, Оливър? — погледна го Уат. — Подобни грешки са нетипични за теб.

— Мисля си разни работи, Ти Джей — облегна гръб на пейката Стоун и погледна приятеля си. — По всичко личи, че шефът ти ще изкара още един мандат.

— От кухнята всички президенти изглеждат еднакви — сви рамене Уат. — Ядат без значение дали са републиканци или демократи. Но не ме разбирай погрешно. Този е свестен. Отнася се добре с нас, уважава ни. А също и агентите на Сикрет Сървис. Не всички са като него, което е малко странно, защото човек трябва да се държи добре с хората, които са готови да го защитят с тялото си. — Уат въздъхна и поклати глава. — Виждал съм неща, от които да ти призлее.

— Като говорим за Сикрет Сървис, снощи се видях с агент Форд — подхвърли Стоун.

Лицето на Уат светна.

— Той е човек на място. Нали ти бях казал, че когато Кити почина и аз пипнах пневмония, Форд всеки ден идваше да ме види. Разбира се, когато не беше ангажиран служебно.