Клуб „Кемъл“ полностью

Долови детските гласове, но не се обърна. Чу скърцането на въртележката, която постепенно се засили. Възторжените писъци на малчуганите го накараха да се усмихне.

Накрая детската врява утихна и наоколо отново настана тишина. Изминаха няколко минути, после до слуха му достигна захлопването на автомобилна врата, последвано от приближаващи се стъпки. Спокойни и равномерни стъпки, които спряха зад него. Лекото поскърцване му подсказа, че някой сяда на съседната пейка, залепена с гръб към неговата, и той побърза да вдигне вестника.

— Мисля, че тази година „Стийлърс“ ще стигнат до върха — каза той.

— Аз залагам на „Пейтриътс“ — отвърна жената.

— Сигурна ли си?

— Винаги съм сигурна в това, което казвам. Ако се съмнявах, просто щях да замълча.

Паролата беше точна и капитан Джак премина към същността.

— Как вървят нещата около семейство Франклин?

— Всичко е наред — отвърна Джамила.

— По рутинния начин, без изненади?

— Животът им е все един и същ, той непрекъснато работи, а тя само се забавлява.

Доловил остротата в думите й, той вдигна глава.

— Така ли мислиш?

— Не мисля, а знам. — Замълча за момент, после добави: — Американците ме отвращават!

— И сега ли?

— Те са свине. Мръсни гадове, без изключение!

Той произнесе една дума на арабски и Джамила замръзна.

— Слушай ме внимателно! — рече твърдо капитан Джак. — Има лоши американци, има и лоши мюсюлмани. Но огромното мнозинство искат да живеят мирно и щастливо, да създадат дом и семейство, да се молят на своя бог и да умрат с достойнство.

— Те унищожиха родината ми! Твърдят, че Ирак е свързан с Ал Кайда и талибаните! Това е пълна лудост, защото Хюсеин и Бен Ладен бяха смъртни врагове — всеизвестен факт. Петнайсет от всичките деветнайсет похитители на единайсти септември бяха саудитци, но въпреки това американските танкове не са в Риад, а в Багдад!

— Знам, знам. Те отидоха там, за да свалят човека, когото сами бяха издигнали на върха. Но за разлика от саудитците Ирак не притежава част от Америка. Освен това всички „велики“ цивилизации унищожават онези, които се изправят на пътя им. Спомни си за индианците, а ако искаш пример за жестокостта на мюсюлмани към мюсюлмани, погледни кюрдите.

— Защо ми го казваш? Защо ми го казваш сега?!

Отговорът на капитан Джак беше изречен спокойно, но твърдо:

— Защото гневът у теб, който погрешно приемаш за страст, е единственото нещо, което може да унищожи всичко, градено досега. Искам да се концентрираш и да прогониш омразата. Защото тя ще те тласне към ирационално поведение, а аз не търпя такова поведение! Разбра ли какво ти казвам?

Мълчание.

— Разбра ли?

— Да — неохотно промълви Джамила.

— Добре. Планът претърпя известна промяна. Искам да ме слушаш много внимателно. След това започваш да тренираш новата схема, за да я усвоиш до съвършенство. И от сън да те вдигнат, трябва да знаеш какво правиш.

Джамила изслуша новите инструкции и кимна.

— Прав си, че е по-лесно. Така ще отида при семейство Франклин.

— Именно. Но трябва да държим сметка за всичко. Ако на този ден рутината на семейство Франклин претърпи някакви промени — нещо напълно възможно, защото президентите не идват тук всеки ден, — при теб ще се появи човек за помощ. Помниш ли какво трябва да му кажеш?

— „Наближава буря“ — отвърна Джамила. — Макар да съм убедена, че това няма да бъде необходимо.

— Но ако стане необходимо, трябва да бъде направено!

Тази фраза беше изречена настойчиво на арабски.

Тя се поколеба, после вдигна глава.

— А ако бурята наистина дойде?

— Ще направиш това, за което си изпратена тук. А ако случайно те хванат… — Капитан Джак замълча за миг, после добави: — Ще бъдеш възнаградена като фидая…

Джамила вдигна глава към слънцето, което се опитваше да пробие облаците, и на лицето й грейна щастлива усмивка. Никой досега не я беше наричал фидая.

Когато капитан Джак си тръгна, тя продължи да се взира в малкото островче светлина сред облаците.

— Мислех, че случаят е приключен — рече Джаки Симпсън, докато потегляха с колата на Форд от централата на ВОБ.

— Не съм споменавал такова нещо.

— Бюрото намери наркотиците, а ти написа рапорта и каза, че се връщаш при фалшификаторите и висенето на пост. Помня го добре, защото след това ми даде няколко изключително полезни съвета за кариерата.

— Снощи ми се обади Ан Джефрис. Заяви, че версията с наркотиците е постановка, и ни заплаши със съд.

— Трябва да е превъртяла! Не може да ни съди, защото си вършим работата. Да не би да си мисли, че ние сме подхвърлили хероина в къщата на Джонсън?

— Ние не, но може би някой друг — обърна се да я погледне Алекс.

— Кой би направил подобно нещо? — скептично отвърна тя. — И защо?

— На нас се пада честта да намерим отговорите. Още от самото начало имам чувството, че нещо в този случай не е наред.

— Напротив, всичко е наред, ако отчетем факта, че Патрик Джонсън е натрупал пари от търговия с наркотици, но решава да се жени и не вижда начин да се измъкне.

— Но след като не вижда начин, защо изобщо е тръгнал да се жени?