Клуб „Кемъл“ полностью

Подобно на повечето правоверни мюсюлмани, Джамила познаваше единствено великия джихад — стремежа към стриктно спазване на ислямските канони. Но онзи мъж очевидно имаше предвид другия, „по-малък“ джихад, наричан още свещена война. Тази идея бе възникнала в исляма през седми век. Отначало Джамила смяташе призивите на този човек за безумство, но тъй като участта й ставаше все по-злочеста, започна да се вслушва в тях. И не след дълго объркването и безнадеждността в душата й започнаха да се превръщат в гняв.

Така попадна в Пакистан, а после и в Афганистан, където премина през обучение в неща, които до този момент не беше и сънувала. Малко след това вече пътуваше за САЩ с фалшиви документи като много други, изгаряща от желание да отмъсти на врага, който беше разбил живота й. Бяха успели да й внушат, че всичко американско е лошо. Че западните ценности и начин на живот са напълно противоположни на мюсюлманската вяра и крайната им цел е пълното унищожение на исляма. Нима беше възможно да остане встрани от битката срещу това чудовище?

Цял живот беше мечтала да отиде на хаджилък в Мека, родното място на Мохамед. Още като дете беше слушала разказите на близките си за това най-велико събитие в живота на всеки мюсюлманин. И си беше представяла как стои в кръга от поклонници около голямата джамия „Ал Харам“, отдадена на горещи молитви.

Като момиче Джамила най-много харесваше разказите за четиридневните празненства след посещението в Мека — Ид ал-Адха, Празника на жертвоприношението, наричан още Курбан байрам. За съжаление тя така и не тръгна за Мека, тъй като страната й бе изпепелена в пожара на войната. Сега вече се съмняваше, че това е възможно. Всъщност беше напълно убедена, че ще се върне в родината си единствено в ковчег.

Взе чантата си и слезе на паркинга. Преди да седне зад волана, очите й бързо пробягаха по задната част на микробуса. Там беше монтирано едно допълнително приспособление, което производителите не биха си и помислили да предложат.

Капитан Джак подписа документите за покупката на новата си придобивка — автосервиз в центъра на Бренан. Облечен в елегантен костюм, солидно изглеждащият „предприемач“ пое ключовете, благодари на продавача и неговия брокер, след което величествено потегли със спортното си ауди кабрио. Двамата мъже бяха преброили парите и му бяха пожелали късмет. На вас също, отвърна им мислено той. Както и на град Бренан, който положително ще се нуждае от него.

Няколко минути по-късно паркира на една тиха уличка, отвори лаптопа си и влезе в чата. Днес обсъждаха „Магьосникът от Оз“ — филм, който беше гледал като дете. И за разлика от повечето зрители беше симпатизирал на поробените летящи маймуни. Набра посланието за среща в парка и изключи компютъра.

Автосервизът беше един от ключовите елементи на предстоящата операция. На тази фаза щеше да се присъедини и жената. Ако тя не се появеше, всичките му усилия отиваха на вятъра. Защото имаше неща, които не можеха да се осъществят с помощта на безличните имейли — за тях бе необходима човешка воля.

Денят беше мрачен и хладен, а паркът пустееше. Капитан Джак седна на една пейка, разтвори вестника си и отпи от картонената чаша с кафе. В продължение на половин час бе оглеждал терена, без да слиза от колата си. Шансовете да е под наблюдение бяха съвсем малки, но не биваше да се пренебрегват. Човек с неговата професия не можеше да оцелее, ако се препъваше в незначителните, но решаващи детайли.

Първите страници бяха запълнени с важни новини: след вчерашния спад цените на акциите на фондовата борса изненадващо бяха тръгнали нагоре. Първенството по американски футбол беше в разгара си. Люти битки на терена, които местните наричаха „война“. Е, поне онези от тях, които нямаха понятие от истинското значение на тази дума. Капитан Джак научи шокиращата новина, че някаква кинозвезда напуска съпругата си заради друга кинозвезда. Следваше възмутителното разкритие, че известен рок музикант е пял на плейбек по време на концерт на живо. Кола бомба бе отнела живота на трима израелци в онази безкрайна война. Официалните власти обещаваха жестоки ответни мерки. Капитан Джак не се и съмняваше в това. С израелците трябваше да се внимава. Той беше смел човек, кален в безброй битки, но все пак предпочиташе да стои по-далеч от тях.

От вътрешните страници научи, че пандемията от СПИН убива милиони африканци. В друга статия се уточняваше, че повече милиони измират в гражданските войни на този континент. Следващ материал съобщаваше, че половината свят живее в крайна бедност. Всеки ден от глад измираха хиляди деца.

Капитан Джак остави вестника на пейката до себе си. Не беше моралист. Ако не за друго, то поради факта, че през живота си беше убил много хора. Прекрасно знаеше къде ще попадне, ако наистина се окажеше, че има Рай и Ад. Но да пееш на плейбек?!