— Искаме просто да разберем с какво се е занимавал Джонсън — отвърна Алекс. — Мистър Грей ни осведоми, че е отговарял за базата данни, свързани с лицата, заподозрени в тероризъм.

— Покрай другото и това е вярно. Бих сравнил позицията на Джонсън и останалите старши аналитици с работата на ръководителите на въздушния трафик. Те контролират своите екипи и следят всичко да върви нормално. Базата данни непрекъснато се обновява с нова разузнавателна информация, като в хода на процеса правим всичко възможно за нейното прочистване. Със своя база данни разполагаха всички по-големи институции в бранша. Те преливаха от неточна и погрешна информация, като никоя от тях нямаше възможност за достъп до данните на останалите, което беше и един от проблемите, довели до единайсети септември. Сега всичко е събрано тук, като на отделните служби е осигурен достъп двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

— Не е ли малко рисковано всичко да бъде събрано на едно място? — попита Алекс.

— Разполагаме и с информационен център, разбира се.

— Къде?

— Съжалявам, но това е поверително.

Отдавна го очаквах, намръщи се Форд.

— Освен това не забравяйте, че нашата система не замества СИПО — добави Хемингуей, имайки предвид гигантската система за идентификация на пръстови отпечатъци на ФБР. — Ние преследваме терористи, а не педофили и банкови обирджии. В допълнение изкупихме няколко частни фирми, специализирани в обработката на разузнавателна информация.

— НРЦ е купил частни компании?

Хемингуей кимна.

— Държавата се отказа от опитите да открива колелото, особено в областите, в които частният сектор отдавна е свършил тази работа. В момента съществува софтуер, който буквално преравя трилиони байтове информация и изгражда модели за какво ли не — почерк, поведение, методи на действие. Все неща, които могат да се използват в разследването с едно натискане на клавиша. Направо невероятно.

— Но как осъществявате ефективен контрол на такива гигантски операции при положение, че отвсякъде ви обстрелват с информация? — попита Алекс.

— След като поехме масивите на останалите служби, тук се създаде един огромен архив. Между нас казано, имахме доста проблеми, включително и няколко сериозни срива. Но вече всичко е наред и системата работи добре. За нея се грижат хора като Джонсън, чието основно задължение е точността на постъпващата информация. Една доста тежка и обемиста работа.

— Която в крайна сметка не е чак толкова бърза — отбеляза Алекс.

— Ако информацията е неточна, бързината губи смисъла си — контрира Хемингуей. — Няма как да бъдем перфектни при положение, че правим всичко възможно за актуалността и точността на информацията.

— Можете ли да ни покажете някой такъв файл? — попита Симпсън.

— Разбира се — кимна Хемингуей, седна на бюрото на Джонсън и положи длан върху биометричния четец. Компютърът светкавично го идентифицира. Набра няколко команди и на екрана се появи лицето на мъж със съответните пръстови отпечатъци и идентификационни данни.

Алекс внезапно се оказа срещу собствената си физиономия и всевъзможни сведения за житието-битието си, включително от далечното детство.

— Пристрастяване към алкохола на младежка възраст — прочете на глас Симпсън.

— Това отдавна би трябвало да го няма в досието ми! — остро реагира Алекс.

— Сигурен съм, че го няма в официалното ви досие — отвърна Хемингуей. — Между другото, как са шийните ви прешлени? Претърпели сте една доста сериозна травма.

— Значи разполагате и с медицинския ми картон?! Къде отиде правото на личен живот, по дяволите?

— Вероятно сте пропуснали да прочетете клаузите със ситни букви в закона за патриотичните действия — отвърна Хемингуей, натисна няколко клавиша и добави: — Често посещавате полицейския бар. — На екрана се появи дълъг списък с плащания, направени с кредитната му карта. — Сигурен съм, че една от причините е прекрасната Кейт Адамс.

— Значи знаете какво съм намислил в момента, в който използвам картата си, а?

— Аз затова предпочитам да плащам в брой — лукаво се усмихна Хемингуей.

Набра още няколко команди и на екрана се появи снимката на Джаки Симпсън, последвана от дигитализирани пръстови отпечатъци и основни лични данни. Тя се приведе напред и заби пръст в най-горния ред.

— Грешка! Не съм родена в Атланта, а в Бърмингам!

— Веднага ще я поправим — кимна Хемингуей и се усмихна. — Сами виждате, че и НРЦ не е безгрешен.

— Абе вие разполагате ли изобщо с някакви сведения за лошите, или шпионирате само ченгетата? — раздразнено изръмжа Алекс.

Хемингуей набра поредната команда и на екрана се появи ново лице.

Перейти на страницу:

Похожие книги