Дата: 219.2.12, време: 19:32
До: всички членове на борда
От: председател Джон Мичъл
Относно: предложения за издаване на Директива. Моля, споделете с мен мислите си относно изложеното предложение. Окончателната заповед ще бъде издадена утре. Изпълнителна Директива №13 на Коалиция за спасяване на света по препоръка на Центъра за контрол на популацията да се смята за СТРОГО СЕКРЕТНА с най-висок приоритет, наказанието е с максимална строгост.
Ние, Коалицията, с настоящото разрешаваме на ЦКП да реализира в експресен порядък тяхното предложение за контрол на популацията под номер 1, представено подробно и приложено към този документ. Ние, Коалицията, поемаме пълна отговорност за това действие, ще следим неговото изпълнение и ще предоставим помощ, доколкото е във възможностите ни. Вирусът ще бъде разпространен в райони, препоръчани от ЦКП и одобрени от Коалицията. Ще бъдат разположени въоръжени формирования, които да осигурят правилното развитие на процеса. С настоящото се ратифицира Изпълнителна заповед №13 и ПКП №1. Заемете се с незабавното изпълнение.
„Брей.“
Това бе отговорът на Тереза, след като сподели с нея наученото.
„Аха — отвърна той. — Брей и още как. Смятали са, че вирусът ще изтреби само определен процент от популацията — че ще могат да го контролират. Нямали представа, че може да мутира и да се превърне в чудовището, покосило почти цялото население на Земята. Просто не мога да повярвам. Не мога да повярвам.“
Тереза мълчеше. Този път дори не му остави достъп до чувствата си.
„Най-лошото — продължи той — е, че има директна връзка със ЗЛО. Ето например Джон Мичъл. Онзи тип, когото видяхме в ямата на побърканяците. Излиза, че той е наредил разпространението на вируса.“
„Миналото е минало, Том.“
Тръпки го побиха от думите й.
„Поне са се опитали да оправят това, което са свършили — продължи тя. — Искам да кажа, сега вече е късно, нали?“
„Тереза… — Той млъкна. Не знаеше какво да каже. — Ти да не би… вече да знаеше за това?“
„Дочух разни слухове.“
„И не си ми казала?“
Томас беше изумен. Как би могла да крие подобно нещо от него? Тя беше най-добрият му приятел. Първият, с когото сподели наученото.
„Просто не виждам смисъл. Да, имаме причини да мразим тези хора. Но с какво проклятието към миналото ще ни помогне да решим проблемите? Въпросът е кое сега има значение.“
Томас се можеше да повярва, че тя може да разсъждава толкова едностранчиво.
„Нищо ли не научи от уроците при мис Дентън? За да откриеш решението, първо трябва да познаваш издълбоко проблема. Това е проблем.“
Отговорът, който получи от Тереза, бе лишен от всякакви емоции.
„Да, сигурно си прав. Много съм уморена, Том. Не може ли да обсъдим това утре?“
Тя напусна ума му, преди той да отговори.
На следващия ден обаче Тереза отказа да говорят за това с обяснението, че предпочита да се съсредоточи върху бъдещето, а не да се рови в миналото. Доктор Пейдж също се отнесе с пренебрежение и заяви, че това са решения, вземани преди време и от други хора. Сякаш и двете бяха твърдо решени да забравят за случая.
Томас обаче не забрави.
Закле се, че винаги ще го помни. Ще помни, че ЗЛО се опитва да реши проблем, създаден именно от техните предшественици.
44.
231.05.04/22:14
Тази година зимата идваше на пориви като стар двигател, който се рестартира отново и отново, след като години наред не е работил. Но накрая се възцари и продължи далеч отвъд периода, когато вече трябваше да е пролет.