Той се зарови в документите, стараейки се да запамети колкото се може повече. Научи истинските имена на приятелите си и някои от тях го накараха да се разсмее. Сиги, известен още като Пържитиган, бе кръстен от родителите си Тоби. Томас не знаеше защо това му се стори толкова смешно.
Имаше и друга интересна информация. Планове на комплекса на ЗЛО и на отделните сгради. Ранен военен доклад за първите проекти за скръбници. Климатични данни, покриващи назад периода до първите слънчеви протуберанси, както и сравнителни характеристики за слънчевите изригвания преди този период. Тонове информация за изблика, симптоми, стадии на болестта, предишни опити за лечение.
Една вероятно случайна забележка в дневника привлече вниманието му — двама членове на работната група обсъждаха необходимостта „да се побърника из спомените на А2, защото първата му среща с Тереза се оказа истински провал“. Това накара Томас да спре да чете. Гледаше с празен поглед в трепкащото екранче на таблета.
Спомни си деня, в който се срещнаха за пръв път официално с Тереза. И за странното deja vu, което не му даваше мира. Нима ЗЛО бяха провеждали още тогава експериментите си с импланти и корекция на спомените? Защо не, като се има предвид как постъпиха с приятелите му, преди да ги пратят в лабиринта. Изглеждаха доста опитни в действията си. Ала мисълта, че може да е имало още една среща с Тереза, която са изтрили напълно от съзнанието му, го притесни. Ако е така, какво още са могли да му отнемат?
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се потискаше, а нямаше никаква полза. Ето защо той разтърси глава и се върна към информацията в таблета.
След няколко задънени улици видя един файл с название „Кореспонденция за заличаване“. Отвори го. Вътре имаше поредица от бележки и съобщения, прехвърлени тук от забранената за достъп зона в таблета вероятно по погрешка. Кореспонденция между ръководни кадри на ЗЛО и отговорни фактори, за които можеше да предполага, че са сред основателите на организацията. Срещна доста съкращения, някои от които успя да разпознае, като ОВИИИ: „Опит за възстановяване информацията за изблика“, КСС — Коалиция за спасяване на света и ВМИИИБ — Военномедицински изследователски институт за инфекциозни болести, но други му бяха напълно непознати. Докато четеше тази част, неволно започна да се пита какво ли е било да живееш в онези времена.
Продължи да се рови из таблета още часове, въпреки че очите му пареха от умора. По някое време започна само да прелиства и да плъзга бърз поглед по страниците, без да се задълбочава в материалите.
После се натъкна на нещо интересно. Бяха две съкращения, които не бе срещал досега, заедно с графа „Съвършено секретно“, изписан с червено мастило. Това можеше да е важно. Прегледа една-две бележки и сърцето му започна са тупти все по-бързо с всяка прочетена дума. Не можеше да повярва на очите си. Говореше се за вирус. За това, че е творение на хората. Че е бил разпространен с определена цел. И че населението на Земята е станало твърде многолюдно, за да може да бъде изхранвано.
— О, божичко — прошепна той, докато четеше последната част.
