Томас я последва. Той почука тихо на вратата на доктор Пейдж. Последното, което биха искали, бе да събудят всички служители в този коридор. Тя не отговори и той почука по-силно. Най-сетне чу тихия й глас от другата страна:
— Кой е?
— Томас — отвърна и внезапно му хрумна нова мисъл. Ами ако бележката всъщност не е от нея? — И Тереза. Получихме съобщението ви.
Вратата се отвори съвсем леко. Никога не бе виждал доктор Пейдж толкова… разчорлена. Косата й бе спусната, гримът бе измит от лицето й. Тя отвори вратата по-широко и им кимна да влизат.
— Радвам се, че дойдохте. — Доктор Пейдж седна зад бюрото, а Томас и Тереза се настаниха един до друг на леглото и я зачакаха да заговори. Томас откри, че мислите му все се връщат към Нют, единствения от тях, който нямаше имунитет за болестта. За Нют имаше само две възможности: или ще открият лек за болестта, или един ден ще изгуби разсъдък и ще свърши като Рандал.
Доктор Пейдж най-сетне заговори. И макар да изглеждаше спокойна и сдържана както винаги, очите й издаваха страха й.
— От месеци очаквам със страх този ден и все се молех да се отдалечи поне още малко — поде тя. Беше се изправила, замислена, после се обърна към тях. — Има причина, поради която се борих за вас и търсих помощта ви толкова пъти — продължи доктор Пейдж. — Вие сте част от тази организация. Израсли сте тук като свои сред свои и зная, че имаме общи цели. Зная също така, че бихте направили всичко, което е нужно и е по силите ви, за да ни помогнете да осъществим нашата мисия. Но сега искам да ми се доверите. Можете ли да го сторите?
Томас и Тереза се спогледаха. Той почти предугаждаше какво си мисли.
И двамата кимнаха.
Доктор Пейдж ги надари с топлата си усмивка.
— Да, така си и мислех — рече. — Добре, вече нямаме друг избор. Захванем ли се с това, няма да има връщане назад. — Тя се взря в очите им. — Затова ще ви попитам още веднъж: готови ли сте?
Томас се изправи. Тереза също. И двамата кимнаха повторно.
— Добре, тогава. От известно време храня подозрения, че някои служители на ЗЛО прикриват от нас информация, която би могла да подкопае всички наши планове. Някои от ръководителите ни не са се появявали от седмици. Време е да задействаме установения протокол. — Тя замълча за кратко, преди да заговори отново. — Време е да дадем ход на Пречистването.
231.05.05/12:33
Доктор Пейдж крачеше с уверена стъпка по коридора, напълно различна от жената, която Томас познаваше досега. Сякаш се бе загърнала с някаква невидима мантия на отговорността и я носеше с изправени рамене. Томас внезапно се изпълни с вяра в способностите й да се справи с положението.
— В следващите двайсет и четири часа трябва да свършим всичко — подхвърли тя през рамо. — Разполагам с достатъчно сигурни хора в службата, а вие може да разчитате на Арис и Рейчъл.
— Къде отиваме? — попита Тереза. — Какво е Пречистването?
Доктор Пейдж спря при асансьора и натисна копчето за повикване. Вратата се отвори, те пристъпиха в кабината и поеха нагоре.
— Първо, най-важното. В края на всеки ден ЗЛО изисква да се направят задължителни кръвни изследвания на всички служители. Никога не сме подценявали необходимостта да следим за зараза. Но през последните няколко месеца забелязах странни неща — като че ли се наслагваше невидим слой от подозрителност — и после открих, че някой е прониквал в медицинските ни картони. Председателят Андерсън тогава реши всички резултати да отиват право при него, преди да се препращат в медицинската служба. И така аз получавах доклада всяка вечер и нито един от нашите служители не показваше положителна реакция. Но това е според доклада, който пристига
Асансьорът спря, чу се познатият сигнал и вратата се отвори. Томас и Тереза последваха доктор Пейдж в нов коридор.
— Само че напоследък започнах да забелязвам симптоми — продължи тя. — Дори председателят има признаци на инфекция. Та затова съм сигурна, че нашият любим водач променя данните от доклада. Снощи видях Рандал на мониторите на медицинската служба. Той е много болен. И напълно вероятно не е единственият.
Доктор Пейдж спря пред врата, която Томас бе виждал само веднъж досега. Когато го поканиха да се срещне със самия председател.
— Но защо ние не забелязахме нищо? — попита Тереза. — Освен Рандал, имам предвид. Не видяхме други болни хора.
Доктор Пейдж кимна, сякаш очакваше въпроса.
— Може би за някои е още рано. А други успяват да се прикрият. Но случаят с Рандал ме накара да се замисля колко сериозно е положението. Ако резултатите са били фалшифицирани, както допускам, наложително е да активирам плана за безопасност, за да може оцелелите и здравите да довършат работата. Налага се да поема властта. Още тази нощ.
Томас не можеше да повярва колко бързо се променя обстановката. Никога не бе виждал доктор Пейдж толкова мрачна и решителна.
— Първо, трябва да открием истинските данни за кръвните изследвания. Да намерим оригиналния доклад, не подправения. Да разберем кой е болен и кой не е. А след това ще се справим с проблема.
