Копринената буба полностью

– Експертизата ще го установи, но съм съгласна, че не е кой знае каква улика, след като още не са открили вътрешностите.

– Ти знаеш за вътрешностите?

– Вече всички знаят за тях, Корм. Съобщиха го в новините.

Страйк и Робин си размениха бърз поглед.

– Кога?

– По обед. Според мен от полицията са усетили, че всеки момент ще се разчуе, и затова я повикаха, та да измъкнат нещо от нея, преди да стане всеобщо достояние.

– Тъкмо един от техните го е подшушнал – ядоса се Страйк.

– Това е тежко обвинение.

– Каза ми го журналистът, убедил ченгето да говори.

– Интересни познанства имаш.

– Такава ми е работата. Благодаря, че ме извести, Илса.

– Няма защо. Постарай се да я спасиш от затвор, Корм. Тя много ми се хареса.

– Коя беше тя? – попита Робин, след като Илса затвори.

– Някогашна съученичка от Корнуол, адвокатка. Омъжи се за един от лондонските ми приятели – отговори Страйк. – Поверих й Лионора, защото... по дяволите.

Бяха излезли от завоя и видяха пред себе си дълга автомобилна колона. Робин натисна спирачката и колата им се закроти зад едно пежо.

– По дяволите – повтори Страйк и стрелна поглед към изопнатия профил на Робин.

– Пак катастрофа – съобщи Робин. – Виждам полицейски светлини.

Във въображението си зърна лицето на Матю, ако се наложеше да му телефонира, че няма да пристигне, че е изпуснала нощния влак. Погребението на майка му... кой пропуска погребение? Вече трябваше да е там, в къщата на бащата на Мат, и да помага за приготовленията, да поеме част от напрежението. Пътната й чанта вече трябваше да е в старата й стая у дома, дрехите й за погребението – изгладени и висящи в гардероба й, всичко да е готово за изминаване на краткото разстояние до църквата на следващата сутрин. Погребваха госпожа Кънлиф, бъдещата й свекърва, а тя бе предпочела да шофира сред снега със Страйк и ето че сега бяха в непроходимо задръстване, на триста километра от църквата, където майката на Матю щеше да бъде положена за вечния си покой.

Той никога няма да ми прости. Никога няма да ми прости, че съм пропуснала погребението, за да върша това...

Защо трябваше да й се налага да прави подобен избор тъкмо в този ден? Защо се случи времето да е толкова лошо? Стомахът на Робин се свиваше на топка от притеснение, а колоната не помръдваше.

Страйк не каза нищо, а включи радиото. Звученето на „Тейк Дат“ изпълни колата; пееха как днес се вижда прогрес там, където преди не го е имало. Музиката пилеше нервите на Робин, но тя си замълча.

Колоната се придвижи с няколко метра напред.

О, Боже, моля те, нека стигна до Кингс Крос навреме, молеше се наум Робин.

В продължение на три четвърти час пълзяха през снега, а следобедната светлина наоколо им бързо гаснеше. Докато преди бе изглеждало, че разполага с цял океан от време до тръгването на нощния влак, сега на Робин й се струваше, че се намира сред бързо източващо се вирче, в което скоро щеше да седи сама и изоставена.

Вече виждаха катастрофата пред себе си; полицията, светлините, смачканото поло.

– Ще успееш – успокои я Страйк, проговорил за пръв път, откакто бе пуснал радиото, докато чакаха реда си да бъдат пропуснати напред от пътния полицай. – Ще е в последния момент, но все пак ще стигнеш.

Робин не отговори. Тя знаеше, че вината си е нейна, не негова: той й бе предложил да си вземе почивен ден. Тя беше тази, която настоя да иде с него в Девън, тя бе излъгала Матю, че няма места в дневните влакове. А редно бе да стои права през целия път от Лондон до Харогейт, но не и да пропусне погребението на госпожа Кънлиф. Страйк бе имал с Шарлот връзка с прекъсвания, продължила шестнайсет години. Работата му ги бе разделила. Тя не искаше да изгуби Матю. Защо беше направила това? Защо предложи да закара Страйк?

Колоната от коли бе плътна и бавна. В пет часа вече се движеха в натоварения час пик край Рединг и пълзенето им се сведе до спиране. Страйк пусна новините по радиото. Робин се опитваше да се заинтересува от онова, което говореха за убийството на Куин, ала сърцето й бе в Йоркшър, сякаш бе прескочило движението и безмилостните снежни километри, делящи я от дома.

– Полицията потвърди днес, че писателят Оуен Куин, чийто труп бе открит преди шест дни в къща в „Барънс Корт“ в Лондон, е убит по същия начин като героя в последния му непубликуван роман. Все още никой не е арестуван по случая. Детектив инспектор Ричард Анстис, който води разследването, разговаря с репортери по-рано днес следобед.

Страйк забеляза, че Анстис звучеше скован и напрегнат. Не това бе начинът, по който той бе искал да оповести информацията.

– Заинтересувани сме да изслушаме всеки, който е имал достъп до ръкописа на последния роман на господин Куин...

– Ще ни кажете ли как точно е убит господин Куин, инспекторе? – чу се настойчив мъжки глас.

– Все още чакаме пълния доклад от експертизата – отвърна Анстис и веднага бе прекъснат от репортерка.