Нямаше и следа от червата, изчезнали от тялото на Куин, нито от резултати на експертизата, които биха насочили към евентуален убиец (защото той знаеше, че случаен косъм или отпечатък със сигурност биха предотвратили вчерашния излишен разпит на Лионора). Нямаше призиви към още хора, видели скритата фигура, влязла в сградата малко преди смъртта на Куин (дали полицията я мислеше за плод на фантазията на късогледия съсед?). Нямаше оръдие на убийство, инкриминиращ запис от камера на неочаквани посетители на Талгарт Роуд, нямаше показания от подозрително настроени свидетели, забелязали прясно копана земя, не се откриваха гниещи черва, увити в черна бурка, нито се намери пътната чанта на Куин, съдържаща бележките му по „Bombyx Mori“. Нищо.
Шест дни. Той беше хващал убийци за шест часа, макар че, трябваше да признае, това бяха необмислени актове, плод на ярост и отчаяние, и изобилстваха улики, бликнали с кръвта или паниката, или пък некомпетентни извършители бяха засипали всички в обкръжението си с лъжи.
Убийството на Куин беше различно, по-странно, по-зловещо.
Страйк приближи чашата до устните си и в този миг видя трупа тъй ясно, сякаш разглеждаше снимката на мобилния си телефон. Беше като театрален реквизит, сценично аранжиран.
Въпреки наставленията си към Робин, Страйк не можеше да престане да се пита: защо беше извършено? За отмъщение? От лудост? За прикриване (на какво?)? Веществените улики бяха заличени от солната киселина, времето на смъртта беше прикрито, влизането на местопрестъплението и излизането от него не бяха забелязани.
Страйк разсеяно бръсна пепелта от стария си пуловер и запали нова цигара от угарката на предишната.
У него изникна спомен: спомен за голямата авантюра на осемнайсетия рожден ден на Дейв Полуърт.
Полуърт беше най-старият приятел на Страйк, познаваха се още от забавачката. През детството и юношеството си Страйк беше заминавал от Корнуол и пак се бе връщал на няколко пъти, и приятелството им се подхващаше наново от там, където го бе прекъсвала майката на Страйк с нейните прищевки.
Дейв имаше чичо, заминал за Австралия още като младеж и сега беше мултимилионер. Беше поканил племенника си да му гостува, за да отпразнува осемнайсетия си рожден ден, като си заведе и приятел.
Двамата тийнейджъри бяха прелетели на другия край на света; беше най-хубавото приключение в младия им живот. Отседнали бяха в огромната крайбрежна къща на чичо Кевин, цялата от стъкло и полирано дърво, с бар в дневната; диамантено море под ослепително слънце; огромни розови скариди на шиш върху барбекюто; странният изговор на хората, бира, още бира; блондинки с шоколадов тен, каквито въобще нямаше в Корнуол, и накрая, на самия рожден ден на Дейв – акулата.
– Стават опасни само ако са провокирани – обясни чичо Кевин, който обичаше леководолазното гмуркане. – Никакво пипане, момчета, ясно? Без щуреене.
Ала за Дейв Полуърт, който обичаше морето, сърфираше, ловеше риба и плаваше с ветроходни лодки у дома, щуреенето си беше начин на живот.
Акулата бе роден убиец с плоските си мъртвешки очи и два реда остри зъби, ала Страйк бе забелязал ленивото безразличие на черногърбата твар, докато плуваха над нея, пленени от красивата й гъвкавост. Тя щеше да е предоволна да се отдалечи през сините дълбини, осъзнал го бе, само че Дейв беше твърдо решен да я докосне.
Още носеше белега: акулата бе отнесла парче месо от ръката му над лакътя и сега имаше само частично усещане в десния палец. Не беше повлияло върху способността му да си върши работата: сега Дейв бе строителен инженер в Бристол и във „Виктъри Ин“, където със Страйк се срещаха да пийнат „Дъм Бар“ при посещенията си у дома, го наричаха Чъм5.
51 Chum – на австралийски английски означава „новопристигнал“, „невежа“. – Б. пр.
Упорит, безразсъден, авантюрист по душа, Полуърт още се занимаваше с леководолазен спорт през свободното си време, макар по никакъв начин да не закачаше атлантическите акули.
На тавана над леглото на Страйк имаше тънка пукнатина. Като че не бе я забелязвал преди. Очите му я проследиха, докато си спомняше сянката върху морското дъно и внезапният облак от черна кръв; мятащото се в безмълвен вик тяло на Дейв.
