Номерът на Ал иззвъня няколко пъти и накрая се включи гласова поща. Колкото облекчен, толкова и разочарован, Страйк остави кратко съобщение с молба към Ал да му се обади и затвори.
Запали третата си цигара след закуска и се върна към изучаване на пукнатината на тавана. Дирята, водеща към престъплението... Толкова много зависеше от това, кога убиецът бе видял ръкописа и бе разпознал потенциала му като модел за убийство...
И отново той прегледа заподозрените, сякаш бяха раздадена му ръка карти, като разсъждаваше над възможната им връзка с убийството.
Елизабет Тасъл, която не бе крила гнева и оскърблението, които бе предизвикал романът у нея. Катрин Кент, която твърдеше, че изобщо не го е чела. Все още неизвестната Пипа2011, на която Куин бе чел откъси още през октомври. Джери Уолдгрейв, който бе получил ръкописа на пети, но би могъл, ако се вярваше на Чард, да знае какво съдържа далеч по-рано. Даниъл Чард, който твърдеше, че не го е виждал до седми, и Майкъл Фанкорт, който бе научил за романа от Чард. Да, бе имало и неколцина други, хвърлили по някое око и кискали се на най-нецензурните моменти от книгата, разпратени по имейл из цял Лондон от Крисчън Фишър, ала на Страйк му бе трудно дори с много условности да включи сред заподозрените Фишър, младия Рейф от офиса на Тасъл или Нина Ласелс, никой от които не бе описан в „Bombyx Mori“, нито пък реално бе познавал Куин.
Страйк си помисли, че му е нужно да се приближи повече, за да поразбута хората, чийто живот вече бе осмян и изопачен от Оуен Куин. Със съвсем мъничко по-голям ентусиазъм, отколкото бе вложил в задачата по обаждането до Ал, прегледа списъка си с контакти и позвъни на Нина Ласелс.
Проведоха кратък разговор. Тя беше възхитена. Разбира се, че можело да иде при нея тази вечер. Щяла да сготви.
Страйк не измисляше друг начин да изрови още подробности за личния живот на Джери Уолдгрейв или за репутацията на Майкъл Фанкорт като убиец, но никак не го радваше перспективата за болезненото прикрепяне на протезата, а още по-малко измъкването на следващата сутрин от хватката на обнадеждената Нина Ласелс. Все пак го очакваше мач на „Арсенал“ срещу „Астън Вила“ преди тръгването, болкоуспокояващи, цигари, бекон и хляб.
Потънал в своите приятни занимания – смесица от гледане на футбол и главоблъскане над убийство – на Страйк въобще не му хрумна да погледне към заснежената улица долу, където хора, несмутени от лошото време, влизаха и излизаха от музикалните магазини и кафетата. Ако го бе сторил, би могъл да забележи източена фигура в черно палто и с качулка, облегната на стената помежду къщите с номера шест и осем, вгледана нагоре към апартамента му. Колкото и добро да беше зрението му обаче, надали би зърнал сгъваемия нож марка „Станли“, преобръщан ритмично помежду дълги тънки пръсти.
32
Възправи се, добър мой ангеле, чиято свята музика ме пази от зъл дух, вкопчил се в мен...
Томас Декър,
Макар и с вериги за сняг на гумите, старият семеен ленд роувър, шофиран от майката на Робин, трудно измина разстоянието между гарата в Йорк и Масъм. Чистачките образуваха бързо заличавани пролуки във форма на ветрило към пътищата, познати на Робин от детинство, сега преобразени от най-лошата зима, която тя бе виждала от години. Снегът валеше неумолимо и пътуването, което би трябвало да им отнеме час, трая близо три часа. На моменти Робин си бе помисляла, че все още има опасност да изпусне погребението. Поне можеше да говори с Матю по мобилния си телефон и да му обясни, че е наблизо. Той й каза, че неколцина други още били на километри далеч, а леля му от Кеймбридж вероятно въобще нямало да успее да пристигне.
Вече у дома, Робин успя да се изплъзне от лигавите ласки за посрещане на стария им лабрадор, втурна се нагоре към стаята си, облече черната рокля и палтото, без да си прави труда да ги глади, наложи й се да обуе втори чорапогащник, защото от бързане пусна бримка на първия, после забърза надолу към антрето, където вече я чакаха родителите и братята й.
Под валящия на парцали сняг, скрити под черни чадъри, тръгнаха по лекия склон, който Робин бе изкачвала всеки ден като ученичка в началното училище и прогимназията, и през широкия площад, сърцето на мъничкия й роден град, а зад тях останаха гигантските комини на местната пивоварна. Съботният пазар бе отменен. Дълбоки бразди бяха оставени в снега от достатъчно смелите да прекосят площада в тази сутрин, като следите от обувки се събираха близо до църквата, пред която Робин видя множество от опечалени в траурно облекло. Покривите на бледозлатистите джорджиански къщи около площада бяха затрупани от заледени преспи, а снегът все така не спираше да вали. Издигащо се бяло море постепенно поглъщаше големите надгробни плочи в гробището.
