Матю прелисти вестника. Робин хвърли странично поглед към снимка на катурната цистерна, преобърната на покрива си хонда сивик и смачкан мерцедес.
– Това е катастрофата, в която за малко не попаднахме!
– Какво? – рече Матю.
Беше го изрекла, без да се замисли. Мозъкът й блокира.
– Това се е случило на М4 – поясни Матю с лек присмех, задето е помислила, че е могла да пострада, че не може да разпознае коя е магистралата, като я види.
– О... о, да – каза Робин, като се престори, че се вглежда по-внимателно в текста под снимката.
Но той вече се бе намръщил, усетил се беше.
– Наистина ли за малко да попаднеш в катастрофа вчера?
Говореше тихо, за да не пречи на госпожа Елакот, която следеше интервюто с Фанкорт. Колебание би било фатално.
– Да, наистина. Не исках да те тревожа.
Той се втренчи в нея. От другата страна на Робин майка й си водеше нови бележки.
– Тази тук? – попита той и посочи снимката, а тя кимна. – Защо си била на М4?
– Трябваше да закарам Корморан на една среща.
– Вашите възгледи за жените... – говореше водещият предаването.
– И къде беше тази среща, по дяволите?
– В Девън.
– Девън?!
– Отново е пострадал с крака си. Не би могъл да се добере сам до там.
– Откарала си го в Девън?!
– Да, Мат, откарах го в...
Той захвърли вестника, изправи се и излезе от стаята.
На Робин й призля. Погледна към вратата, която той не беше затръшнал, но я затвори достатъчно решително, та баща й да се размърда и промърмори в съня си, а лабрадорът да се събуди.
– Остави го – посъветва я майка й все още с поглед към екрана.
Робин се извърна към нея отчаяна.
– Корморан трябваше да иде в Девън, а не можеше да кара само с един крак...
– Не е нужно да се оправдаваш пред мен – прекъсна я госпожа Елакот.
– Но сега той мисли, че съм излъгала за това, как не можах да пристигна вчера.
– А ти излъга ли? – попита я майка й, без да отмества очи от Майкъл Фанкорт. – Лягай, Раунтрий, пречиш ми да виждам.
– Можех да си дойда, ако си бях купила билет за първа класа – призна Робин. Лабрадорът се прозя, протегна се и се намести на килимчето пред камината. – Но вече бях платила за нощния влак.
– Мат все повтаря колко повече можело да печелиш, ако си приела работата в „Човешки ресурси“ – каза майка й с очи към екрана. – Не е ли редно да оцени, че се стараеш да пестиш? Тихо сега, искам да чуя за отмъщението.
Интервюиращият се опитваше да формулира въпрос.
– Но що се отнася до жените, невинаги сте... да употребя съвременния термин... политически коректен... Имам предвид по-конкретно твърдението ви за жените писатели...
– Пак ли това? – шляпна с длани коленете си Фанкорт и водещият видимо подскочи. – Казах, че най-големите писателки, почти без изключения, са били бездетни. Това е факт. Също така, че жените като цяло, поради желанието си да бъдат майки, са неспособни на еднопосочна целеустременост и всеотдайност, а те са задължителни при творенето на литература, на истинска литература. Не си вземам назад нито една дума. Това е факт.
Робин въртеше годежния пръстен на пръста си, разкъсвана между желанието да последва Мат и да го убеди, че не е сторила нищо лошо, и гнева, че поначало се налагаше такова убеждаване. Винаги на първо място идваха изискванията на неговата работа; не помнеше той да се е извинявал, когато работеше допълнително, когато служебните му задължения го пращаха на другия край на Лондон и се прибираше чак в осем вечерта...
– Тъкмо щях да кажа – вметна интервюиращият с предразполагаща усмивка, – че този ви роман може да даде почивка на критиците. Според мен към главния женски образ е подходено с голямо разбиране и съпричастност. То се знае – погледна той към бележките си и отново към своя събеседник, – неизменно ще бъде направен паралел със самоубийството на една млада жена, надявам се, че сте подготвен... нормално е да очаквате...
– Как глупавите хора ще приемат, че съм написал автобиографично описание на самоубийството на първата ми жена?
– Ами... няма как да не се свърже... да не възникнат въпроси...
– Тогава нека кажа следното – вмеси се Фанкорт и направи пауза.
Седяха пред голям прозорец, гледащ към слънчева поляна с накланяща се от вятъра трева. В ума на Робин мина мимолетен въпрос кога ли бе заснето интервюто – очевидно преди да завали снегът – но Матю доминираше в мислите й. Трябваше да иде при него, ала кой знае защо си оставаше на дивана.
– Когато Еф... Ели умря – подхвана Фанкорт, – когато тя умря...
Близкият план изглеждаше болезнено недискретен. Тънките бръчици около очите му се вдълбаха, когато той ги затвори. Квадратната му ръка се вдигна да закрие лицето.
Майкъл Фанкорт имаше вид, че плаче.
– Толкоз за твърденията, че любовта била мираж и химера – въздъхна госпожа Елакот и захвърли химикалката си. – Не ме устройва. Исках кръв и черва, Майкъл. Кръв и черва!
Неспособна да понася повече бездействието, Робин стана и се отправи към вратата на дневната. Сегашните обстоятелства не бяха нормални. Бяха погребали майката на Матю същия ден. Това я призоваваше да се извини, да се реваншира.
35
