Всички сме податливи на грешки, господине. Ако признавате това, повече извинения не са ми нужни.
Уилям Конгрийв,
На другия ден неделните вестници се стремяха да намерят достойно равновесие между обективна оценка на живота и творчеството на Оуен Куин и злокобната му смърт в готически стил.
„Второстепенна литературна фигура, на моменти интересен; напоследък клонеше към самопародийност, засенчван от други съвременни автори, но така или иначе, проправяше своя собствена демодирана пътека“, пишеше в материал на първа страница на „Сънди Таймс“, обещаващ повече вълнения навътре: „Садистично копиране на стр. 10–11“, и до малка снимка на Кенет Халиуел: „Романи и романисти: литературни убийци, стр. 3, Култура“.
„Слухове за непубликувания роман, за който се предполага, че е вдъхновил убийството му, вече се разпространяват и извън лондонските литературни кръгове – уверяваше „Обзървър“ читателите си. – Ако не бяха нормите на добрия вкус, от „Роупър – Чард“ щяха да разполагат с абсолютен бестселър.“
„Ексцентричен писател, изкормен в секс игра“, обявяваше „Сънди Пийпъл“.
Страйк бе купил всички вестници на връщане от дома на Нина Ласелс, колкото и трудно да му бе да се оправя и с тях, и с бастуна по заснежените тротоари. Докато напредваше с труд към Денмарк Стрийт, му хрумна, че се е натоварил неразумно, в случай че неуспялата атентаторка от предишната вечер се появеше отново, ала тя не се виждаше никъде.
По-късно вечерта изчиташе една след друга статиите и ядеше чипс, легнал на леглото с отново милостиво свалена протеза.
Да разглежда фактите през изопачения обектив на пресата, стимулираше въображението му. Най-сетне, след като завърши с материала на Кълпепър в „Нюз ъв дъ Уърлд“ („Източници, близки до случая, потвърждават, че Куин обичал да бъде връзван от жена си, която отрича да е знаела, че ексцентричният писател е отишъл да отседне във втората им къща.“), Страйк премести вестниците, пресегна се за бележника, който държеше под леглото, и се залови да съставя списък със задачи за следващия ден. Не прибави инициалите на Анстис срещу нито една от тях, но срещу две фрази – „човекът от книжарницата“ и „кога е заснето интервюто с М. Ф.“ – написа главно Р. После изпрати съобщение на Робин, в което й напомняше на следващата сутрин да си отваря очите за висока жена с черно палто и да не влиза по Денмарк Стрийт, ако тя е там.
Робин не видя лице с подобно описание при краткото си придвижване от станцията на метрото и пристигна в офиса в девет на следващата сутрин, като завари Страйк на нейното бюро да използва компютъра й.
– Добро утро. Нямаше ли откачалки отвън?
– Нито една – отвърна Робин и окачи палтото си.
– Как е Матю?
– Добре – излъга Робин.
Споменът за скандала им по повод решението й да закара Страйк до Девън не я напускаше, обвил я като облак. Разправията бе тляла и избухвала периодично по време на връщането им с кола до Клапам; очите й още бяха подпухнали от плач и недоспиване.
– Не му е леко – измърмори Страйк, все още смръщен срещу монитора. – Човекът е погребал майка си.
– Мм – беше отговорът на Робин, която отиде да напълни чайника, подразнена, че Страйк беше избрал да съчувства на Матю тъкмо днес, когато би й дошло добре едно уверение, че той е един заинатен гадняр.
– Какво гледаш? – попита тя Страйк и постави пред него чаша с чай, за което той й измърмори благодарност.
– Опитвам се да разбера кога е заснето интервюто с Майкъл Фанкорт – отвърна. – Даваха го по телевизията в събота вечер.
– Гледах го – каза Робин.
– И аз – рече Страйк.
– Арогантно дрънкало – отсъди Робин и седна на канапето от изкуствена кожа, което по някаква причина никога не издаваше пръцкащи звуци под нея. Страйк заключи, че сигурно се дължат на теглото му.
– Забеляза ли нещо странно, когато говореше за бившата си жена? – попита Страйк.
– Крокодилските сълзи бяха малко в повече – отбеляза Робин, – предвид че малко преди това обясняваше как любовта била илюзия и всякакви подобни щуротии.
Страйк я погледна отново. Имаше онзи светъл деликатен тен, който не понасяше добре прекомерни емоции; подутите й очи пък носеха своя история. Част от враждебността й към Майкъл Фанкорт вероятно произтичаше от друг и по-важен за нея обект, досети се Страйк.
– Значи, реши, че симулира, така ли? – попита Страйк. – Аз също.
Той погледна часовника си.
– Каролайн Ингълс ще дойде при мен след половин час?
– Не бяха ли се помирили с мъжа й?
– Вехти новини. Иска да ме види, защото през уикенда открила есемес на телефона му. Така че – надигна се Страйк иззад бюрото – продължавай да търсиш кога е било заснето това интервю, докато аз прегледам бележките по случая „Ингълс“, та да си спомня какво иска. После имам обяд с редактора на Куин.
– Аз пък имам новини какво правят в медицинския център пред блока на Катрин Кент с отпадъците си – съобщи Робин.
– Казвай – подкани я Страйк.
