Видя я с периферното си зрение. Висока и приведена в черното си палто, с ръце в джобовете, следваща го по хлъзгавия тротоар: неговата преследвачка и неосъществила се нападателка от събота вечерта.
Страйк не промени ритъма на крачка, нито се обърна да я погледне. Този път нямаше да прилага игрички; нямаше да спира, за да изкара наяве аматьорския й стил на следене, нямаше да й даде да разбере, че я е забелязал. Продължи да върви, без да се озърта през рамо, и само някой също толкова опитен като него в контрапроследяването би забелязал случайните му погледи към удобно разположени витрини и отразяващи лъскави табели по вратите; само такъв човек би установил как привидната му разсеяност прикрива колко нащрек е.
Повечето убийци бяха небрежни аматьори и тъкмо затова биваха залавяни. Упорството й след съботния им сблъсък говореше за безразсъдство във висока степен и тъкмо на него залагаше Страйк, докато вървеше по Уелингтън Стрийт уж в неведение за жената, която го следваше с нож в джоба си. Той прекоси Ръсел Стрийт и тя се скри от поглед, като се престори, че влиза в „Маркес ъв Ангълсий“, но скоро се появи отново и по път се прикриваше зад колоните на административна сграда, за да му даде преднина.
Страйк вече едва чувстваше коляното си. Беше се превърнал в сто и деветдесет сантиметра концентриран потенциал. Този път тя бе лишена от предимство, нямаше да го свари неподготвен. Ако изобщо преследвачката имаше план, той вероятно бе да се възползва от каквато и да било налична възможност. От Страйк зависеше да й предостави такава възможност, че тя да не я отмине, а също и да се погрижи жената да не успее.
Минаха покрай Ройъл Опера Хаус с нейния класически портик, колони и статуи; на Ендъл Стрийт тя влезе в стара червена телефонна кабина, като без съмнение събираше смелост и проверяваше дали той не я е забелязал. Вече с по-голяма увереност се появи отново на оживения тротоар и се запровира покрай минувачи с пазарски пликове все по-близо до него по постепенно стесняващата се улица.
Когато вече приближи до офиса си, той взе своето решение и зави вляво от Денмарк Стрийт по Флиткрофт Стрийт, която водеше към Денмарк Плейс. Там имаше тъмен проход, облепен с листовки за разни музикални групи, който излизаше пред офиса му.
Щеше ли тя да се осмели?
В уличката стъпките му отекваха между сградите и той едва доловимо забави ход. Чу я да приближава – тичаше след него.
Страйк се извърна рязко на здравия си ляв крак, замахна с бастуна си и се раздаде вик на болка, когато той срещна ръката й. Сгъваемият нож изхвърча от пръстите й, удари се в каменната стена, рикошира и за малко се размина с окото на Страйк. Той вече я държеше в свирепа хватка, която я накара да изпищи.
Детективът се боеше да не би някой герой да й се притече на помощ, но не се появи никой и сега бързината беше от първостепенна важност – тя беше по-силна, отколкото той бе очаквал, бореше се яростно, опитваше се да го ритне между краката и да му издере лицето. С още едно икономично извъртане на тялото си той я блокира и краката й взеха да се хлъзгат по мокрия паваж.
Докато тя се гърчеше в ръцете му и се мъчеше да го ухапе, той се наведе да вдигне ножа, като я повлече надолу със себе си, така че тя почти изгуби равновесие. Наложи му се да изостави бастуна си, защото не можеше да държи едновременно него и жената, и я помъкна към Денмарк Стрийт.
Беше бърз, а тя толкова задъхана от борбата, че не й стигаше въздух да изкрещи. По късата студена улица нямаше пазаруващи и никой от минувачите по Чаринг Крос Роуд не забеляза нещо нередно, докато той я тътреше по краткото разстояние до черната входна врата.
– Отвори ми, Робин, бързо! – извика той в интеркома и нахълта във входа в мига щом Робин натисна автоматичния бутон.
Повлече я нагоре по металните стълби, а дясното му коляно вече протестираше бурно. В този момент тя се развика и писъците й отекнаха по стълбището. Страйк зърна движение зад стъклената врата на ексцентричния графичен дизайнер, който работеше в офиса под неговия.
– Малко сме се разлудували! – подвикна към вратата, докато тътреше преследвачката си нагоре.
– Корморан? Какво ста... О, боже мой! – възкликна Робин втурнала се надолу от площадката. – Ама не може така... Какви ги вършиш? Пусни я!
– Опита се отново да ме намушка с нож – задъхан обясни Страйк и с гигантско усилие натика нападателката си през прага. – Заключи вратата! – викна на Робин, която влезе забързано след тях и изпълни поръката.
Страйк тръшна жената на канапето от изкуствена кожа. Качулката се свлече назад и откри издължено бледо лице с големи кафяви очи и гъста тъмна и къдрава коса, падаща до раменете й. Ноктите й бяха заострени и яркочервени. Изглеждаше не повече от двайсетгодишна.
– Мръсник такъв! Мръсник!
Опита се да се надигне, но Страйк стоеше надвесен над нея с кръвнишки поглед, така че тя се отказа и отново се тръшна на канапето, като разтриваше бялата си шия, по която имаше тъмнорозови следи от хватката му.
– Ще ми кажеш ли защо се опитваш да ме намушкаш? – попита Страйк.
– Върви на майната си!
