– Ти работиш за нея! – кресна Пипа. – За онази сбъркана кучка, вдовицата му! Сега тя докопа парите му. Знаем какво си нает да свършиш, не сме глупави!
– Кои сте тези „вие“? – поиска да узнае Страйк, но тъмните очи на Пипа отново се стрелнаха към вратата. – Кълна се – заяви Страйк, чието многострадално коляно вече го измъчваше така жестоко, че му идеше да скърца със зъби от болка, – само още веднъж хукни към вратата, ще повикам полиция и ще свидетелствам срещу теб, че се опита да ме убиеш. И да знаеш, че никак няма да ти е весело в затвора, Пипа – добави. – Не и преди оперативната трансформация.
– Корморан! – остро го смъмри Робин.
– Излагам фактите – обясни Страйк.
Пипа отново се сви на канапето и наблюдаваше Страйк с непресторен ужас.
– Кафе – обяви решително Робин, като излезе иззад бюрото си и тикна голяма чаша в ръцете със заострени нокти. – За бога, Пипа, просто му кажи за какво става дума. Хайде, кажи му.
Колкото и агресивна и лабилна да изглеждаше Пипа, Робин изпитваше жалост към момичето, очевидно не преценило последствията от решението си да се нахвърли с нож срещу частен детектив. Робин приемаше, че тя притежава в екстремална форма недостатъка на собствения й по-малък брат Мартин, прословут в семейството им с безразсъдството си и стремежа си към опасности, които го бяха отвеждали повече пъти в спешното отделение, отколкото двамата му братя и сестра му заедно.
– Знаем, че тя те е наела да хвърлиш вината върху нас – изграчи Пипа.
– Коя е „тя“ и кои сте „вие“? – изръмжа Страйк.
– Лионора Куин – отвърна Пипа. – Знаем я каква е и на какво е способна! Тя мрази мен и Кат, готова е на всичко, за да ни навреди. Тя уби Оуен, а сега се опитва да го припише на нас! Можеш да ме зяпаш така колкото си искаш! – викна тя на Страйк, чиито плътни вежди се бяха вдигнали чак до линията на косата му. – Тя е смахната кучка, ревнива донемайкъде. Не можеше да търпи това, че той се виждаше с нас, и сега те ръчка да откриеш нещо, което да използва в наша вреда!
– Не знам дали си вярваш на параноичните щуротии...
– Наясно сме какво става! – изкрещя Пипа.
– Замълчи. Никой освен убиеца не знаеше, че Куин е мъртъв, когато ти започна да ме следиш. Следеше ме в деня, когато открих трупа, а знам, че си следила Лионора седмица преди това. Защо? – И когато тя не отговори, той повтори: – Последен шанс. Защо ме проследи от дома на Лионора?
– Мислех, че можеш да ме отведеш до него – отговори Пипа.
– А защо ти трябваше да знаеш къде е?
– За да го убия, мамка му! – викна Пипа и Робин затвърди впечатлението си, че Пипа също като Мартин бе почти изцяло лишена от инстинкт за самосъхранение.
– И защо искаше да го убиеш? – полюбопитства Страйк, сякаш тя не бе изрекла нищо необичайно.
– Заради онова, което е сторил с нас в ужасния си проклет роман! Ти знаеш, чел си го... Епицена... Този негодник... този мръсник...
– Я се успокой, по дяволите! Значи, тогава вече си била чела „Bombyx Mori“?
– Разбира се, че го бях чела.
– И започна да пускаш лайна в пощенската кутия на Куин?
– Лайно срещу лайно! – кресна тя.
– Находчиво. Кога прочете книгата?
– Кат ми чете откъсите за нас по телефона, а после аз отидох и...
– Кога ти чете откъси по телефона?
– След като се прибрала у дома и я намерила на изтривалката си. Целия ръкопис. Едва успяла да си отвори. Той го бил натикал под вратата с бележка – каза Пипа Миджли. – Показа ми я.
– Какво пишеше в бележката?
– Пишеше „Време за разплата и за двама ни. Дано си щастлива! Оуен“.
– „Време за разплата и за двама ни“? – повтори Страйк и се намръщи. – Знаеш ли какво означава това?
– Кат не искаше да ми каже, но си личеше, че тя знае. Беше съсипана – добави Пипа развълнувано. – Тя е прекрасен човек. Ти не я познаваш. Беше ми като майка. Запознахме се в писателския курс и бяхме като... станахме... – Пое дълбоко въздух и изхленчи: – Той беше негодник. Излъга ни за това, което пише, излъга за... за всичко...
Отново се разхлипа и взе да вие шумно, а Робин, притеснена заради господин Крауди, й каза кротко:
– Пипа, разправи ни за какво ви излъга той. Корморан иска само да научи истината, не се опитва да припише вина никому.
Нямаше представа дали Пипа я чу и повярва. Може би просто искаше да излее натрупалите се емоции, но отново пое дълбоко дъх с потреперване и изля поток от думи:
– Каза, че съм му като втора дъщеря, така ми каза. Аз му споделих всичко – как мама ме изхвърли от къщи и всичко останало. Дадох му да види моя роман за живота ми, той показа такава доброта и интерес, обеща да помогне за издаването му. Каза на мен и Кат, че ни е описал в новата си книга, че аз съм била „красива изгубена душа“, това бяха точните му думи – изхлипа Пипа. – Веднъж се престори, че ми чете от нея по телефона, беше прекрасно... А после, когато я видях, там пишеше гадости за Кат, за пещерата й, че сме били Харпия и Епицена...
– Значи, Катрин се е прибрала у дома и я е заварила пръсната по изтривалката зад вратата й, така ли? – попита Страйк. – Откъде се е прибрала, от работа ли?
– От хосписа, където беше седяла край умиращата си сестра.
