– Може повече да я е увличала идеята, отколкото реалният акт – призна Страйк. – Бедата е, че си еднакво мъртъв, все едно дали те е пронизал драматизиращ аматьор, или професионалист. Какво ли е очаквала да спечели, като ме наръга?
– Майчина любов – отвърна тихо Робин.
Страйк се втренчи в нея.
– Собствената й майка се е отрекла от нея – каза Робин. – Предполагам, че преживява твърде травматичен момент сега, когато взема хормони и бог знае още какво, преди да й бъде направена операцията. Решила е, че има ново семейство. Приела е Куин и Катрин Кент като своите нови родители. Самият Куин й е казал, че му е като втора дъщеря, а в книгата я описва като дете на Катрин Кент. Ала в „Bombyx Mori“ той я представя пред света като наполовина от мъжки и наполовина от женски пол. Намеква също, че зад фасадата на синовна обич е искала да спи с него. Новият й баща е излъгал жестоко очакванията й – продължи Робин. – Ала новата й майка още е добра и любяща, при това тя също е била предадена, така че Пипа е тръгнала да отмъщава и за двете им.
Страйк я наблюдаваше, слисан и възхитен, и тя не можеше да престане да се усмихва.
– Защо, за бога, се отказа да завършиш психология?
– Дълга история – отвърна Робин и отклони поглед към монитора. – Тя е съвсем млада, на около двайсет години според мен.
– На толкова изглежда – съгласи се Страйк. – Жалко, че не можахме да я разпитаме какво е правила в дните след изчезването на Куин.
– Не го е извършила тя – заяви Робин с увереност и отново го погледна.
– Да, сигурно си права – въздъхна Страйк. – Ако ще и само защото да тика кучешки изпражнения в пощенската му кутия би било бледо отмъщение, след като вече го е изкормила.
– Освен това не изглежда много сръчна в планирането, нали?
– Слабо казано – съгласи се той.
– Ще съобщиш ли в полицията за нея?
– Не знам. Може би. По дяволите – удари се той по челото, – не установихме дори защо тя пее в книгата.
– Май че се сещам – каза Робин, след като беше написала нещо на клавиатурата и хвърли бърз поглед на екрана. – Пее се, за да се смекчи гласът... вокални упражнения за транссексуални.
– И това е всичко? – невярващ попита Страйк.
– Твърдиш, че се е засегнала неоснователно ли? – отвърна Робин. – Хайде стига, та той се присмива публично на нещо много лично.
– Не това имах предвид – поклати глава Страйк.
Той се загледа намръщен през прозореца. Снегът валеше на едри парцали.
След малко попита:
– Какво се случи в книжарницата „Бридлингтън“?
– О, да, за малко да забравя.
Тя му разправи за продавача и объркването му между първи и осми ноември.
– Изкуфял глупак – рече Страйк.
– Това беше гадничко – възпротиви се Робин.
– Ама че самомнителност. За него понеделниците явно са все еднакви, посещава приятеля си Чарлс...
– Но откъде да знаем дали е било в деня с англиканските свещеници, или с германския кратер?
– Ти каза, че Чарлс го прекъснал с историята за германския кратер, когато му разправял как в книжарницата влязъл Куин.
– Така е по неговите думи.
– Тогава по-вероятно е Куин да е отишъл там на първи, не на осми. Той си спомня тези два факта като свързани. Дъртакът се е объркал. Искало му се е да е видял Куин след изчезването му, да е от помощ при установяване на времето на смъртта му, така че подсъзнателно е търсил понеделник, който да свърже с времето на убийството, не някакъв си понеделник цяла седмица преди някой да се заинтересува от движенията на Куин.
– И все пак не е ли странно това, което твърди, че Куин му е казал? – попита Робин.
– Да – кимна Страйк, – че си купува четиво, защото заминава да си почине. Тоест вече е възнамерявал да се оттегли четири дни преди скарването с Елизабет Тасъл. Нима вече е кроял да иде в къщата на Талгарт Роуд, след като толкова години я е избягвал и мразил?
– Ще съобщиш ли на Анстис за това? – попита Робин.
Страйк се изсмя сухо.
– Не, няма да му съобщя. Нямаме реално доказателство, че Куин е бил в книжарницата на първи, а не на осми. Бездруго в момента не съм в най-прекрасни отношения с Анстис.
Настана нова дълга пауза и после Страйк изненада Робин, като каза:
– Трябва да разговарям с Майкъл Фанкорт.
– Защо? – попита тя.
– По много причини – отговори Страйк. – Заради някои неща, които Уолдгрейв каза по време на обяда. Би ли се свързала с агента му или с някой друг негов контакт?
– Да – отвърна Робин и си отбеляза в бележника. – Знаеш ли, преди малко за пореден път изгледах интервюто и все още не мога...
– Гледай го пак – поръча Страйк. – Внимавай. Мисли.
Той отново потъна в мълчание, този път загледан в тавана. Робин не искаше да нарушава мислите му и се зае да търси на компютъра кой представлява Майкъл Фанкорт.
Накрая Страйк заговори през тракането на клавишите.
– Какво си мисли Катрин Кент, че има срещу Лионора?
– Може и нищо да не е – отвърна Робин, съсредоточена върху резултатите, които беше открила.
– Че го и премълчава „от състрадание“...
Робин не каза нищо. Търсеше телефонен номер за контакт с агенцията на Фанкорт.
– Да се надяваме, че е било поредният истеричен изблик – промърмори Страйк.
Ала беше разтревожен.
38
Такова малко листче, а крие абсолютна гибел...
