– В полицейския участък. Сигурно този в „Килбърн“, най-близкият е.
– Боже мили. Но защо не ми се е обадила?
– Кой я знае? Спомена нещо, че щели да й доведат адвокат...
– Никой не се е свързал с мен... Господи боже, къде й е умът? Защо не им е дала моето име? Тръгвам още сега, Корм, ще прехвърля сегашната си работа на друг. Дължат ми услуга...
Той чу шумове, далечни гласове, забързаните стъпки на Илса.
– Обади ми се, когато разбереш какво става.
– Може да не е скоро.
– Все едно, обади се.
Тя затвори. Страйк се обърна с лице към Робин, която изглеждаше поразена.
– О, не – промълви тя.
– Ще се обадя на Анстис – отсече Страйк и отново занатиска бутоните на телефона си.
Ала старият му приятел не беше в настроение да оказва услуги.
– Предупредих те да очакваш това, Боб. Тя го е извършила, приятел.
– Какво имате срещу нея? – настоя да узнае Страйк.
– Не мога да ти кажа, Боб, съжалявам.
– От Катрин Кент ли го получихте?
– Не мога да ти кажа, приятел.
Като едва изтърпя формалните любезности на Анстис, Страйк затвори.
– Тъпак! – процеди. – Проклет тъпак!
Лионора сега беше на място, където той нямаше достъп до нея. Страйк се безпокоеше как ще се възприемат от разпитващите я недружелюбните й маниери и враждебността й към полицията. Почти можеше да я чуе как се оплаква, че Орландо е сама, как настоява да й кажат кога ще може да се върне при дъщеря си, възмутена, че полицаите са нарушили рутината на мизерното й съществуване. Опасяваше се от липсата й на инстинкт за самосъхранение, искаше му се Илса да се озове там възможно най-бързо, преди Лионора да е изрекла най-невинно инкриминиращи я коментари относно безотговорното поведение на съпруга й и неговите приятелки, преди да е заявила отново невероятното си и подозрително твърдение, че не знае нищо за творбите на мъжа си, докато не се превърнат в истински книги с корици, преди да се опита да обясни защо временно е била забравила, че притежават втора къща, където трупът на мъжа й се бе разлагал със седмици.
Пет часът следобед дойде и отмина без новини от Илса. Като погледна към притъмняващото небе и снега, Страйк настоя Робин да се прибира у дома си.
– Но ще ми позвъниш, като научиш, нали? – помоли го тя, докато обличаше палтото си и увиваше дебел шал около шията си.
– Да, разбира се – обеща Страйк.
Ала Илса му се обади чак в шест и половина.
– По-зле нямаше накъде – бяха първите й думи. Звучеше уморена и стресирана. – Имат доказателство, че с общата на семейство Куин кредитна карта е направена покупка на защитен комбинезон, гумени ботуши, ръкавици и въжета. Купени са онлайн и са платени с тяхната „Виза“. А, да, и бурка.
– Шегуваш се с мен.
– Ама не. Знам, че я мислиш за невинна...
– Да, така мисля – прекъсна я Страйк с тон, даващ ясно да се разбере, че не бива да си прави труда да го убеждава в противното.
– Добре – уморено отвърна Илса. – Нека е, както казваш, но знай от мен едно: тя никак не си помага. Невероятно агресивна е, настоява, че трябва самият Куин да е направил тези покупки. Бурка, за бога... Въжетата, купени с картата, са идентични с онези, с които е бил овързан трупът. Попитаха я защо са му били на Куин бурка и защитен комбинезон срещу силни химикали и тя отговори само: „Че аз откъде да знам, по дяволите?“. На всяко второ изречение питаше кога ще може да се прибере у дома при дъщеря си. Просто не проумява какво й се случва. Вещите са били купени преди шест месеца и изпратени в къщата на Талгарт Роуд. Просто няма как да изглежда по-преднамерено, освен ако не се намери план, написан с нейния почерк. Отрича да е знаела как Куин е смятал да завърши романа си, но твоят човек Анстис...
– Значи, той лично присъстваше?
– Да, водеше разпита. Все я питаше дали наистина очаква от тях да повярват, че Куин никога не е споделял какво пише. Накрая тя отвърна: „Не обръщам особено внимание“. „Значи, той все пак говори за сюжетите си?“ И така продължаваше в същия дух в опит да я измори, така че най-сетне тя заяви: „Ами спомена нещо, че копринената буба се сварявала“. На Анстис това му стигаше да се убеди, че през цялото време е лъгала и е била наясно за сюжета. Освен това открили наскоро копана почва в задния двор.
– Слагам бас, че ще открият там мъртъв котарак, на име Господин Пуп – изръмжа Страйк.
– Това няма да спре Анстис – предсказа Илса. – Той е напълно убеден, че тя го е извършила, Корм. Имат право да я задържат до единайсет часа преди обед утре и съм сигурна, че ще й предявят обвинение.
– Нямат достатъчно улики – яростно възрази Страйк. – Къде им са ДНК доказателствата? Къде са им свидетелите?
– Там е проблемът, Корм, че такива не съществуват, а тази сметка от кредитна карта е силно уличаваща. Виж, на твоя страна съм – изрече търпеливо тя. – Искаш ли откровеното ми мнение? Анстис нанася удар в празното пространство и се надява да му се получи. Според мен е под напрежение от целия този медиен интерес. А и честно казано, изнервен е от твоето участие в случая и държи да поеме инициативата.
Страйк изстена.
