– Аз... мога да си купя – отвърна Робин, кой знае защо притеснена.
– Вземи от парите за дребни разходи – поръча Страйк. – Повечко предпазливост няма да навреди.
43
Хей-хоп! От суета какъв потоп!
Уилям Шекспир,
Страйк вървеше по оживената Оксфорд Стрийт покрай откъси от шаблонни коледни песни и сезонни поп парчета, после зави вляво по по-тихата и тясна Дийн Стрийт. Тук нямаше магазини, само масивни сгради с различни фасади – бели, червени и сиво-кафяви – първите етажи на които бяха офиси, барове, пъбове или ресторанти тип бистро. Страйк спря, за да пропусне прекарването на кутии с вино от ван за доставка до служебен вход: подготовката за Коледа вървеше по-приглушено тук, в „Сохо“, където се събираха хора на изкуството, на рекламата и издателския бизнес, а най-яркият пример бе „Граучо Клъб“.
Беше сива, почти невзрачна сграда с черна дограма и малки декоративни храсти зад лишени от орнаменти издадени балюстради. Престижът й се криеше не в екстериора, а във факта, че относително малцина бяха допускани в този творчески клуб, ограничен само за членове. Страйк влезе през прага с куцукане и се озова в неголямо фоайе. Момичето на рецепцията се обади любезно:
– Мога ли да ви услужа?
– Идвам за среща с Майкъл Фанкорт.
– О, да... вие сте господин Стрик?
– Същият – отвърна Страйк.
Беше насочен към дълго бар помещение с кожени канапета и табуретки, пълно с пийващи преди обяда, и после нагоре по стълбите. Когато се качи горе, Страйк си даде сметка не за пръв път, че обучението му в Отдела за специални разследвания изключваше провеждане на интервюта без официални пълномощия и на територията на заподозрения, където събеседникът му имаше правото да прекъсне срещата, без да се обосновава или извинява. Отделът изискваше служителите му да организират разпитите си в строго определен формат за хора, места, неща... Страйк никога не изпускаше предвид тази ефективна методология, но напоследък беше от голяма важност да прикрива обстоятелството, че складира факти в умствени контейнери. Изискваха се различни техники, когато интервюираш хора, мислещи си, че ти правят услуга.
Зърна набелязаната си жертва веднага щом влезе в бара на втория етаж, където подът бе дървен, а покрай стените бяха подредени канапета в основни цветове с окачени над тях картини от съвременни художници. Фанкорт беше седнал напреко на яркочервено канапе, преметнал ръка върху облегалката му и с леко повдигнат крак в поза на преувеличена непринуденост. Точно зад твърде голямата му глава висеше модернистична картина на Деймиън Хърст, подобно на неонов ореол.
Писателят имаше буйна, вече посребряваща тъмна коса, едри черти и дълбоко врязани бръчки покрай широката плътна уста. Усмихна се на приближаващия Страйк. Може да не бе усмивката, която би отправил към човек, смятащ за равен на него (невъзможно бе да не се мисли в тази посока при преднамерената превзета поза на непринуденост и заученото кисело изражение), но бе жест към човек, с когото желаеше да е любезен.
– Господин Страйк.
Може би бе възнамерявал да се надигне за ръкуване, ала високата и масивна фигура на Страйк често отказваше по-дребни мъже да се надигнат от мястото си. Здрависаха се през малката дървена маса. С нежелание, но оставен без избор, освен ако не искаше да седне на канапето до Фанкорт – а щеше да е твърде интимна ситуация предвид преметнатата върху облегалката ръка на писателя – Страйк се настани на солидна кръгла табуретка, крайно неподходяща и за ръста, и за болното му коляно.
До тях седеше актьор с бръсната глава, бивша звезда от сапунени сериали, който наскоро бе играл войник в драма на Би Би Си и говореше високо за себе си на други двама мъже. Фанкорт и Страйк поръчаха питиета, но отказаха менюта за обяд. Страйк беше облекчен, че Фанкорт не е гладен. Не можеше да си позволи да плати още нечий обяд.
– Откога членувате тук? – попита той Фанкорт, когато келнерът се оттегли.
– От откриването на клуба. Бях от първите инвеститори – отговори Фанкорт. – Единственият клуб, който някога ми е бил нужен. Понякога пренощувам тук, ако ми се наложи. На горния етаж има стаи. – Фанкорт фиксира Страйк с умишлено внимателен поглед. – Очаквах с нетърпение да се запозная с вас. Героят на следващия ми роман е ветеран от така наречената война срещу тероризма. Много бих искал да чуя ваши мнения и впечатления, след като приключим с темата за Оуен Куин.
