Матю се бе надявал да довърши нудлите си, преди Страйк да се върне, та да подчертае продължителното му отсъствие, но не бе успял. Робин изглеждаше нещастна и докато се питаше какви ли думи са си разменили насаме, на Страйк му домъчня за нея.
– Робин каза, че играеш ръгби – каза той на Матю, решен да направи усилие. – Стигнал си до окръжния отбор, така ли беше?
Водиха насилен разговор в продължение на половин час; най-леко вървеше, когато Матю имаше възможност да говори за себе си. Страйк забеляза навика на Робин да подсказва на Матю думички и реплики, все насочващи към области, където той би могъл да блесне.
– Откога сте заедно двамата? – попита.
– От девет години – отвърна Матю и предишната му войнственост се върна донякъде.
– Толкова отдавна? – учуди се Страйк. – Още от университета ли ходите?
– От училище – уточни Робин усмихната. – От шести клас.
– Не беше голямо училище – подхвърли Матю. – Тя беше единственото умно момиче, дето го докарваше и на външност. Нямах избор.
„Нещастник“, помисли си Страйк.
Пътят им към дома беше общ до станцията на метрото „Уотърлу“. Вървяха в мрака и продължаваха да бъбрят неангажирано, а после се разделиха на входа на метрото.
– Е, това беше – рече Робин безнадеждно, докато с Матю се придвижваха към ескалатора. – Приятен е, нали?
– Точността му много куца – отвърна Матю, не намерил друго възражение срещу Страйк, което да не прозвучи налудничаво. – Сигурно и на сватбата ще закъснее с четирийсет минути и ще провали венчавката.
Но бяха постигнали безмълвно споразумение относно присъствието на Страйк и макар да нямаше искрен ентусиазъм, Робин си казваше, че би могло да е и по-зле.
Междувременно Матю мълчаливо размишляваше над неща, които не би признал пред никого. Робин съвсем точно бе описала външността на шефа си – подобната на срамно окосмяване коса, боксьорския профил – ала Матю не беше очаквал Страйк да е толкова едър. Стърчеше с няколко сантиметра над Матю, който беше привикнал да е най-високият в обкръжението си. Нещо повече, макар да би му се видяло като безвкусно перчене, ако Страйк бе говорил за преживяванията си в Афганистан и Ирак или бе им разправил как е пострадал кракът му, или при какви обстоятелства е спечелил медала, от който Робин толкова се впечатляваше, мълчанието му по тези теми му се бе сторило още по-дразнещо. Геройският ореол на Страйк, вълнуващият му живот с пътувания и опасности бяха надвиснали безмълвно над разговора.
Във влака Робин също седеше мълчалива до него. Вечерта не й бе доставила удоволствие, ни най-малко. Никога преди не бе познавала Матю такъв; или поне никога не го бе виждала такъв. Страйк бе причината, мислеше си тя озадачена, докато влакът ги поклащаше. Страйк я бе накарал някак да види Матю през неговите очи. Нямаше представа точно как го бе направил – тези въпроси към Матю за ръгбито... Някои хора биха ги приели за любезност, но Робин бе по-наясно за нещата... Или просто му бе ядосана за закъснението и му вменяваше вина за действия, които не бяха преднамерени?
И тъй, сгодената двойка пътуваше към дома си, обединена от неизречено раздразнение към човека, който вече хъркаше шумно във влака, движещ се по Северната линия.
11
Искам да знам защо е това пренебрежение към мен.
Джон Уебстър,
– С Корморан Страйк ли говоря? – попита момичешки глас, в който се долавяха изговорът и маниерът на висшата средна класа, в девет без двайсет следващата сутрин.
– Да, аз съм – отвърна Страйк.
– Обажда се Нина. Нина Ласелс. Доминик ми даде номера ви.
– О, да – каза Страйк, който стоеше гол до кръста пред огледалото за бръснене, което обикновено държеше до кухненската мивка, тъй като банята беше и тъмна, и твърде тясна.
Като избърса с ръката си над лакътя пяната за бръснене около устата си, той се осведоми:
– Обясни ли ви за какво става дума, Нина?
– Да, искате да се инфилтрирате на празненството на „Роупър – Чард“.
– „Инфилтрирате“ е малко силна дума.
– Но пък звучи толкова по-вълнуващо.
– Права сте, не ще и дума – съгласи се той развеселен.
– О, да, забавно ще е. Позволено ли ми е да гадая защо искате да дойдете и да шпионирате всички?
– И отново „шпионирате“ не е точно...
– Ама стига сте разваляли атмосферата. Та позволено ли ми е да гадая?
– Добре, пробвайте – каза Страйк и отпи от чая си, вперил очи към прозореца.
Отново беше мъгливо; кратките слънчеви лъчи бяха помръкнали.
– Заради „Bombyx Mori“ – каза Нина. – Познах ли? Познах, нали? Кажете, че познах.
– Познахте – потвърди Страйк и тя нададе доволно възклицание.
– Дори не бива да я споменавам. Наложени са строги мерки за сигурност, из компанията хвърчат имейли, адвокати влизат и излизат от кабинета на Даниъл. Къде да се срещнем? Първо трябва да се видим другаде, преди да се появим заедно, не мислите ли?
– Да, определено – съгласи се Страйк. – Къде ви е удобно?
Още докато вадеше писалката от палтото, висящо зад вратата, си помисли с копнеж за вечер у дома, хубав дълъг сън, интерлюдия на мир и покой преди ранното ставане в събота сутрин, за да следи неверния съпруг на клиентката брюнетка.
