— Катерин. — Реагирах, така или иначе. Бракът ми с невръстно дете не би могъл да сложи край на апетита ми към жени, и към тази жена конкретно. — Какво мислиш за принца? — Исках да я питам за Катерин, не за Орин и брат му, но удържах на импулса, не за да пощадя чувствата на Миана, а заради слабостта, в която продължавах да пропадам всеки път, щом чуех името на Катерин. Отвратително.
— Орин от Стрела е най-страхотният мъж, когото познавам — каза Миана. Явно и тя не страдаше от излишни скрупули по отношение на чувствата ми и тяхното щадене! — Брат му Еган е самовлюбен, с такова впечатление останах. И татко каза нещо подобно. Лоша комбинация от слабост и агресия. Орин обаче… Орин прави впечатление на човек, от когото ще излезе добър император, човек, който е в състояние да обедини Стоте в мир. Не си ли обмислял варианта да му се закълнеш във вярност?
Погледнах я. Умни кафяви очи, които нямаха място на детско лице. Истината е, че често бях мислил какво ще направя, ако Орин от Стрела потропа отново на портите ми, със или без войска. Знаех, че в очите на всички Орин е по-добрият кандидат за императорския трон, ала в същото време хиляди бяха готови да пролеят кръвта си, за да го спрат. За да постигнеш каквото и да било в живота, трябва да газиш по трупове, а аз бях павирал пътя си с мъртви тела. Гелет бе изгорял заради амбицията ми. И още гореше.
— Обмислял съм го.
Миана се стресна, искрено изненадана, че изобщо съм проговорил. Явно не беше очаквала да получи отговор на този си въпрос.
— Може и да е имало момент, когато съм бил склонен да служа като стюард на император Орин, а моите козари и неговите фермери да си живеят живота в мир. Но нещата се променят, събитията ни повличат след себе си дори когато вярваш, че ти водиш парада, че ти даваш заповедите. Братя умират. Изборът ни се стеснява.
— Катерин е много красива — каза Миана и като никога сведе очи.
Отвън се чуха викове, съсък на стрели, далечен рев.
— Забавихме ли се достатъчно? — Не я бях питал за Катерин, а имах битка да водя. Понечих да стана, но Миана сложи ръка на бедрото ми, хем нервна, хем храбра. Извади черна кадифена кесийка с връзки. Малка, колкото да побере око.
— Зестрата ми — каза тя.
— Надявал се бях на нещо по-голямо — казах с усмивка и взех кесийката.
— Тази реплика не трябваше ли да е моя?
Сега вече се разсмях с глас.
— Някой е вкарал зла старица в тялото на малко момиче и я е пратил при мен с най-малката зестра на света.
Изсипах съдържанието на кесийката върху леглото. Рубин, голям колкото очна ябълка, обработен от майстор в занаята, с червена звезда в сърцевината.
— Хубав е — казах аз. Усещах го горещ в ръката си. Белегът от изгорено на лицето ми пламна.
— Вълшебен е — каза Миана. — Огнен маг е вкарал в него жегата на хиляда огнища. С него можеш да запалиш факла, да си стоплиш вода за вана, да си светиш. И дори да споиш две парчета метал, когато жегата му е фокусирана в една точка. Нека ти покажа…
Посегна към скъпоценния камък, но аз затворих шепата си около него и казах:
— Вече знам защо заклетите в огъня обичат рубини.
— Внимавай с него — каза Миана. — Ще е… крайно неразумно да го счупиш.
Още щом затворих пръсти около рубина, гореща вълна се разля през мен, през ръката нагоре, неочаквана и силна. Всичко изчезна от погледа ми, виждах само огнената преизподня, стори ми се, че усещам ръцете на Гог около себе си, все едно детето седи зад мен на гърба на Барт като в дните на онази отдавнашна пролет. Чух тънкия му гласец, тих и далечен, неуловим почти като музиката на мама, опитваше се да стигне до мен от огромно разстояние. Нещо грейна в сърцевината ми, обърна потока на огъня и го запрати стихиен през ръката ми в камъка. Чу се остър звук като от счупена чаша и аз пуснах с вик рубина. Миана го улови, бързи ръце имаше. Мислех, че ще писне и ще го хвърли, но рубинът лежеше студен в дланта ѝ. Тя го остави на леглото.
Станах.
— Чудесна зестра, Миана. Ти ще си добра кралица за планините.
— А за теб?
— Трудно е да се каже. — Извадих медната кутийка от кесията на кръста си. Предната вечер бях седял до прозореца и дълго я бях гледал. Чаша с вино, кутията, нож. Пий, за да забравиш, отвори, за да си спомниш, или срежи, за да сложиш край. — Трудно ми е да ти отговоря, ако не знам кой съм.
Вдигнах кутийката пред очите си.
— Тайни. Напълних те с тайни, но има една последна, по-черна от другите. — За някои истини е по-добре да мълчим. Някои врати е по-добре да не отваряме. Навремето един ангел ми беше казал да пусна злото, което държа твърде близо до сърцето си, да се освободя от дефектите, които ме оформят. И че онова, което остане, би могло да получи прошка, би могло да последва ангела в рая. Отказал бях предложението.
Скалното свлачище, лавината, троловете, всичко това нямаше значение. Армията на Стрела пак щеше да ни смаже. Да положиш толкова усилия и победата да си остане все така недостижима. Истина с горчив вкус.
