А после огънят и бесът внезапно секнаха и аз видях Феракинд — стопен и нажежен до бяло, и Гог — клекнал, избелял до пепеляво, неподвижен.
Порой от разтопен на вода лед бушуваше край нас, водата бе дълбока до кръста, бяла, ревяща, изливаше се в пещерата по тунел, който доскоро беше сух и песъчлив под краката ни. Водата се разделяше около Гог, а после и около Феракинд, сякаш ѝ беше невъзможно да се докосне до огън като техния. Двамата с Горгот стояхме на крачка зад момчето и водата почти не ни намокри.
Феракинд се изсмя отново, пламъците му се разгоряха.
— Какво, смятал си да ме угасиш ли, Йорг от Анкрат? С вода?
Свих рамене.
— Това е традиционният начин. Другият вариант е да гасиш огъня с огън, но този път май не се получи. — Водният порой около нас започваше да утихва.
— Цял океан ще ти трябва да ме угасиш! — каза Феракинд. Събра огън в шепи и го нажежи до бяло. — Детето приключи. Време е да умреш, Йорг от Анкрат.
Щом е време, така да е. Имах една смътна надеждица, но нищо повече. Поне нямаше да е бавен огън. Изтеглих меча си. Винаги съм си мислил, че ще го държа в ръка, когато ми дойде времето.
Чух рев, но не рев на пламъци, а някак по-дълбок и по-далечен.
„Ще ти трябва цял океан.“
— А езеро ще свърши ли работа? — попитах и изпънах меча си към горящия маг.
— Езеро? — повтори Феракинд.
И тогава водата удари, черна стена, юрнала се по петите на изтъняващия порой. Хвърлих се към Гог, вдигах го на ръце и хукнах настрани миг преди водата да изригне през устието на тунела. Момчето се строши, като да беше от стъкло. Счупи се като играчка, на хиляди остри блестящи парченца. Заля ме внезапна горещина. Огнени иглички пронизаха бузата, челюстта и слепоочието ми от едната страна, там, където бях притиснал Гог към себе си. Лежах сред искрящите отломки, сред останките на детето, лежах парализиран от невъзможна болка, свит на топка върху грапавия скален под, а само на метри от мен потоп с библейски мащаби нахлуваше през тунела.
Стотици хиляди тонове лед бяха лежали векове наред в кратера на Халрада. Ала преди това, някога в далечното минало, ледът е бил вода и е текъл. Как иначе щяха да се огладят тунелите? Откъде би се взела древната кал и стритите почти на прах отломки? И така характерните дупки в скалата, като онези, които водата образува по бреговете на речните легла? Много бавно и също толкова упорито ледът е пълзял надолу, където подземни потоци са дялкали скрити катедрали и дълги галерии, а Халрада е спал, задавен от лед и притихнал.
Безумно би било да се надявам, че нечий огън може да стопи достатъчно лед и водата да удави един огнен маг, още по-малко да го направи огънят на въпросния маг, докато той стои търпеливо под земята и чака собствената си водна смърт. Но имах надежда, смътна надеждица, че ако двата огъня се комбинират, на Феракинд и на Гог, топлината може да стопи проход през леда, да се излее нагоре по тунелите, нагоре към езерото.
През пролетта и лятото кратерът на Халрада се отличава със забележително син цвят. Синьото на метър вода върху стотици метри плътен лед. Езеро с площ двайсет акра и само метър дълбочина, а отдолу — лед, адски много лед.
Когато през въпросния лед горещината разтопи дупка, достатъчно широка да погълне фургон, изведнъж се оказва, че един метър, умножен по двайсет акра, прави адски много вода.
Дебела колона ледена вода удари Феракинд със скорост по-голяма от скоростта на най-бързия кон и го помете.
Мага го нямаше, последните искрици от останките на Гог угаснаха и в пещерата се възцари мрак. Болката и ревът на водата изпълваха целия ми свят. Мисълта, че предпочитам да се удавя, отколкото да изгоря, не ми беше интересна. Исках само едно — да умра бързо.
Незнайно как, в мрака и потопа, ме намериха ръце. Тролска смрад се смеси с вонята на опеченото ми месо и аз се замятах в хватката им. Ругаех ги, с единствената мисъл, че удължават агонията ми. Хрумна ми да се запитам дали все още се чудят за вкуса на месото ми. Може би предпочитаха храната си недопечена. По някое време ухапах един и мога да ви кажа, че на вкус троловете са дори по-гадни, отколкото на мирис. Друго не помня. Подозирам, че в стремежа си да избягат от пороя са фраснали главата ми в стена или нещо такова.
