— Ще доведа помощ. Коне — каза Синдри. — Ти чакай тук. — Протегна две ръце, сякаш да ме спре, ако понеча да стана, после се обърна и хукна надолу. Мисля, че желанието да съобщи новината го пришпорваше повече от желанието да ми помогне. Искаше той да е приносителят на добрата вест. И с право.
Гледах синьото небе и се молех за дъжд. Появиха се мухи, жужаха около мен, привлечени от розовото месо, мускул и подкожна тлъстина без кожа отгоре. Искаха да снесат яйцата си. След известно време спрях да ги гоня, отказах се. Лежах и стенех, въртях се, сякаш това би могло да облекчи болката. От време на време губех съзнание. Следобед заваля слаб дъждец. Молех се да спре. Всяка капка ме гореше като киселина.
Вечерта облак комари се надигна от където там се крият денем комарите. Земите на данците гъмжаха от тия проклети насекоми. Сигурно затова местните бяха толкова бледи. Комарите им изпиваха кръвта. Лежах си, комарите ме ядяха, после, след време, чух гласове.
Макин дойде. Исках да го помоля за бърза смърт, но болката беше твърде силна. Отворех ли уста, лицето ми щеше да се спука, раните сълзяха. Сетне пред погледа ми пристъпи Райк, черен силует на фона на тъмносиньото небе, и в жилите ми се вля мъничко сила. Грешка е да показваш слабост пред Райк, а и нещо в него винаги ме кара да забравям за умирачката. Видя ли го, ме изпълва желание да убия нещо.
— Знаех си, че има причина да те държа при себе си, Райк. — Всяка дума беше агония, обагрена с жажда за кръв.
Пет дни останахме в крепостта на Аларик Маладон. Не в крилото за гости, а в голямата зала. Поставиха стол за мен на подиума, истински трон, хубав почти колкото трона на дука, и аз седях там, увит в кожи, когато ме тресеше, и гол до кръста, когато се потях. Макин и братята празнуваха с хората на Маладон. За пръв път виждах толкова жени в залата — носеха бира в големи халби и рогове и ками на кръста, хранеха се на дългите маси с мъжете, пиеха и се смееха наравно с тях. Една от тях, висока почти колкото мен, руса и бяла като мляко, мъжкарана, но красива посвоему, дойде при мен, докато треперех, увит с кожи на трона си, и каза:
— Благодаря ти, крал Йорг.
— Сигурна ли си, че не си измислям цялата тази история? — отвърнах. Чувствах се толкова болен и грозен, че ми се искаше да разваля деня на всичко живо.
Тя се усмихна широко.
— Земята не трепва, откакто те донесоха. Небето е чисто.
— Това какво е? — попитах аз. Държеше в едната си ръка глинена паничка, в която имаше някаква паста, черна и лъскава, а в другата — малка кожена кесийка.
— Екатри ми го даде. Мехлем за изгарянията и прахче, което да изпиеш с вода, за да махне отровата от кръвта ти.
Успях да изграча нещо като смях преди болката да ме спре.
— Дъртата вещица, която така упорито вещае провалите ми? Изпия ли нещо, което ми праща тя, определено ще се сдобия с отрова в кръвта. Сигурно това е нейният начин да сбъдне предсказанията.
Жената… е, млада беше, момиче по-скоро… се засмя.
— Вьолвите не са такива. А и баща ми няма да се зарадва, ако умреш тук, в дома му. Това ще му се отрази зле, а Екатри зависи от него за много неща.
— Баща ти? — попитах.
— Дук Маладон, глупчо — каза тя, остави паничката и кесийката в скута ми и си тръгна. Загледах се в дупето ѝ. Реших, че все пак може и да оцелея, щом намирам сили да се заглеждам в хубави женски задници.
Тя погледна през рамо и ме хвана да я зяпам.
— Аз съм Елин — каза и продължи нататък, изгуби се в навалицата и дима.
Изпих прахчето на Екатри и захапах празната кесийка, докато Макин мажеше раните ми с мехлема. Човекът умееше да върти меча, но като лечител беше с две леви ръце, заврени отзад. Едва не си прехапах езика въпреки кожената кесийка между зъбите, но след като Макин приключи с мазането, установих, че болката е утихнала до нещо почти поносимо.
Момичето, Елин, беше казало, че вьолвата зависела за много неща от баща му. Надявах се да е така, а не обратното. Възложил бях на Макин задачата да поразпита тук-там, а той умееше да получава отговори. Никой не го беше казал изрично, но когато събереш отговорите накуп и ги погледнеш от правилния ъгъл, ставаше ясно, че Скилфар, ледената вещица, е мерудията във всяка северняшка манджа. Не се съмнявах, че повечето северняшки лордове играят по свирката ѝ, без дори да го знаят. Според Макин обаче Екатри била по-дребна риба. Мислех върху това, седнал сам с болката си в тишината на нощта. И стигнах до заключението, че Аларик от Маладон трябва да внимава, защото и най-дребната риба може да те задави.
