– Изглеждаш ослепително, не че очаквах друго от теб. Дори синина не виждам от сблъсъка с почетния ни гост. Впечатляващо. – Той се приведе към нея и я подуши. – А и ухаеш божествено. Радвам се, че подаръкът ми е намерил приложение.
С ъгълчето на окото си Елин видя как Роуан изопва гръб и усети как го обзема онова познато унищожително спокойствие. Нито той, нито Едион носеха видими оръжия, с изключение на меча в ръката на братовчед ù, но знаеше, че и двамата са въоръжени под дрехите си, както и че Роуан щеше да скърши врата на Аробин, ако дори я погледнеше по неподходящия начин.
Именно тази мисъл ù помогна да се усмихне на Аробин.
– И ти изглеждаш добре – отвърна тя. – Предполагам, че вече познаваш спътниците ми.
Той се обърна към Едион, който тъкмо побутваше командира с меча си.
– Не съм имал удоволствието да се запозная с братовчед ти.
Елин знаеше, че Аробин попива всяка подробност, наблюдавайки Едион – търсеше слабости, недостатъци, които да използва. Братовчед ù просто влезе в къщата след Валга, който се препъна на прага.
– Бързо се възстановяваш, генерале – отбеляза Аробин. – Или предпочиташ да се обръщам към теб с „Ваше Височество“ в чест на ашриверския ти произход? Ти избираш.
Елин осъзна нещо. Аробин нямаше намерение да пуска демона – и Стеван – от имението.
Едион му хвърли ленива усмивка през рамо.
– Не ми пука как ще се обръщаш към мен. – Той бутна валгския командир навътре. – Просто разкарай това проклето нещо от тук.
Аробин му се усмихна безучастно, явно омразата на Едион не го изненадваше.
После се обърна към Роуан с преднамерена мудност.
– Теб обаче не те познавам – провлачи Аробин. Наложи му се да вдигне глава, за да погледне Роуан в очите. Огледа го бавно, за да постигне по-драматичен ефект. – От доста време не бях виждал елфически воин. Не си ги спомням толкова гигантски.
Роуан влезе по-навътре във вестибюла с мощни, смъртоносни стъпки и спря до нея.
– Името ми е Роуан. Повече не ти трябва да знаеш. – Той килна глава настрани като хищник, измерващ плячката си. – Благодаря ти за маслото – добави. – Кожата ми беше малко суха.
Аробин примигна насреща му – по-явен израз на изненада Елин не можеше да очаква от него.
Отне ù известно време да осмисли думите на Роуан и да осъзнае, че бадемовият аромат не идваше само от нея. И той беше използвал маслото.
Аробин насочи вниманието си към Едион и валгския командир.
– Третата врата вляво, води го на долния етаж. Заключи го в четвъртата килия.
Елин не посмя да погледне към братовчед си. Наоколо не се виждаха други асасини, нямаше дори слуги. Каквото и да беше запланувал Аробин, очевидно не искаше да има свидетели.
Той тръгна след Едион с ръце в джобовете.
Елин остана във вестибюла за момент и извърна поглед към Роуан.
Принцът вдигна вежди, а посланието му към нея се четеше в очите и позата му.
Не е казвал, че само ти можеш да го използваш.
Гърлото ù се стегна и тя поклати глава.
Какво? – попита той.
Просто… – Отново поклати глава. – Изненадваш ме понякога.
Чудесно. Не бих искал да те отегчавам.
Роуан хвана ръката ù и я стисна. Независимо от всичко, което ù предстоеше, на лицето ù изплува лека усмивка.
Но и тя посърна, когато Елин се обърна да тръгне към тъмницата и се натъкна на втренчения поглед на Аробин.
* * *
Роуан беше на косъм да удуши краля на асасините, докато ги водеше надолу, надолу и все по-надолу към подземието. Той вървеше малко зад Елин по витото каменно стълбище. Миризмата на плесен, кръв и ръжда нарастваше с всяка следваща стъпка. Бяха го измъчвали достатъчно, а и той самият бе провел достатъчно мъчения, за да знае в какво място навлизат.
И какво обучение бе преминала Елин тук, долу.
Момиче – била е просто момиче, когато червенокосият кучи син на няколко крачки пред него я бе довел тук, за да я учи как да изтезава хора, как да ги поддържа живи през това време, как да ги накара да пищят и да се молят. Как да слага край на човешки животи.
Нямаше нито една част от нея, която да го отвращава или плаши, но като си я представяше на това ужасно място, пропито с адски зловония и тъмнина...
С всяка стъпка надолу Елин като че ли провесваше рамене все повече и повече, косата ù сякаш губеше блясъка си, кожата ù пребледняваше.
Тук бе видяла Сам за последно, осъзна Роуан. И някогашният ù господар го знаеше.
– Идваме тук за повечето от срещите ни, по-трудно е да ни подслушват в подземието. Или да ни нападнат изневиделица – обясняваше Аробин на въздуха пред себе си. – Макар че мястото си има и други приложения, както скоро ще се убедите.
Отваряше врата след врата и на Роуан му се струваше, че Елин ги брои, очаква да види нещо, докато...
– Заповядайте – рече Аробин и посочи вратата на килията.
Роуан докосна лакътя ù. Свещени богове, явно самоконтролът му отсъстваше тази вечер, постоянно си намираше оправдания да я докосва. Този допир обаче беше важен. Само дай знак – дай ми един-единствен знак и е мъртъв. А после на спокойствие ще претърсим цялото имение за амулета.
Тя поклати глава и пристъпи в килията. Отговорът ù му беше повече от ясен.
Още не. Още не.
* * *
