Елин стисна Роуан за кръста с такава сила, че той изпъшка и защипа рамото ù.
Елфически воини – безценни в битка, но страшна досада през останалото време.
– Да влезем вътре – предложи тя.
Несрин се отдръпна леко встрани, за да наблюдава очаквания сблъсък на воинска арогантност.
– Ще се видим по-късно – обяви бунтовницата незнайно на кого и ъгълчетата на устата ù се вирнаха нагоре, преди да тръгне към центъра на бедняшкия квартал.
На една част от Елин ù се прииска да я задържи, същата онази, която я бе поканила с тях в пивницата. Несрин ù се струваше самотна, леко отнесена. Но и нямаше причина да остане с тях. Не и в настоящия момент.
Едион закрачи пред двама им с Роуан, водейки ги мълчаливо към склада. Дори под слоевете дрехи и оръжия на елфическия принц Елин усещаше напрежението, с което оглеждаше Рифтхолд. Хрумна ù да го попита какво точно долавя с изтънчените си сетива – дали не вижда някои дълбоки тайни на града, напълно неизвестни за нея. Поне за острото обоняние не му завиждаше, не и в бедняшкия квартал. Но сега нямаше време за въпроси, първо трябваше да стигнат до безопасно място. И двамата да останат насаме.
Роуан огледа склада без коментар и отстъпи встрани, за да я пусне пред себе си. Беше забравила колко красиво движи могъщото си тяло – буря, облечена в плът.
Тя го хвана за ръката и го поведе нагоре по стълбището към голямата стая. Съзнаваше, че още на половината път вече е попил всеки детайл, всеки вход и изход, всеки път за бягство.
Едион стоеше пред камината с качулка на глава и ръце в близост до оръжията му. Докато го подминаваха, Елин каза през рамо на братовчед си:
– Едион, запознай се с Роуан. Роуан, запознай се с Едион. Негово Височество
има остра нужда от вана, защото ще повърна, ако ми се наложи да прекарам още минута в компанията му.
Не предложи друго обяснение, преди да завлече Роуан в спалнята си и да затвори вратата след тях.
* * *
Елин се облегна на вратата, а Роуан спря в центъра на спалнята ù с лице, потънало в сенките на тежката му сива качулка. Пространството помежду им сякаш се нажежи и запращя.
Тя прехапа долната си устна, впила поглед в него – познатите дрехи, множеството страховити оръжия, свръхестественото спокойствие, присъщо на безсмъртните. Самото му присъствие отнемаше всичкия въздух от стаята, от дробовете ù.
– Свали тази качулка – нареди ù дрезгаво той, вперил очи в устните ù.
Тя скръсти ръце.
– Да видим първо ти какво имаш под своята, принце.
– От сълзи до инатливост само за няколко минути. Радвам се, че едномесечната ни раздяла не е притъпила обичайната ти ведрост.
Той свали качулката си и Елин зяпна.
– Косата ти! Отрязал си я цялата!
Тя тръгна към него, бутайки назад и своята качулка. Наистина, някога дългата му сребристобяла коса беше подстригана късо. Така изглеждаше по-млад, татуировката му изпъкваше още повече и... добре де, безспорно ù харесваше.
Може би просто ù бе липсвал твърде много.
– Тъй като останах с впечатлението, че тук ни чакат доста схватки, реших, че ще е по-разумно да я отрежа. Но и твоята коса не е същата. Защо направо не я боядиса в синьо?
– Шшшт. Твоята беше толкова красива. Надявах се някой ден да я сплета. Но май ще трябва да си купя пони, ако искам да сплитам плитки. – Тя килна глава настрани. – А когато се превърнеш в ястреб, той оскубан ли ще е?
Ноздрите му се разшириха и тя запуши с длан устата си, за да не прихне в смях.
Той огледа стаята – масивното легло, което не си беше направила труда да оправи тази сутрин, мраморната камина, украсена със сувенири и книги, отворената врата на грамадния дрешник.
– Май наистина си падаш по лукса.
– Не всички обичаме да живеем във воинска мизерия – отвърна тя и отново хвана ръката му. Спомняше си отлично силата и размера ù, мазолите по нея.
Пръстите му се сключиха около нейните.
Макар че лицето му ù беше толкова познато, макар че преследваше сънищата ù през изминалите няколко седмици... сега ù се виждаше някак променено. А и Роуан я гледаше, сякаш си мислеше същото за нейното.
Той отвори уста да каже нещо, но Елин го издърпа в банята и запали няколко свещи до мивката и по ръба на ваната.
– Сериозно говорех за къпането – обясни, завъртя крановете и запуши канала. – Смърдиш.
Накрая се наведе да му вземе кърпа от малкото шкафче до тоалетната.
– Разкажи ми всичко – подкани я Роуан.
Тя взе зелен флакон със соли за вана и друг с етерично масло и изсипа щедра доза и от двете, придавайки на бушуващата вода млечен цвят.
– Добре, но чак когато се накиснеш във ваната и спреш да вониш като скитник.
– Ако не ме лъже паметта, ти смърдеше още по-лошо при първата ни среща. Но аз не те тикнах в първото корито във Варес.
Тя му отпрати злобен поглед.
– Много забавно.
– Очите ми сълзяха през целия път до Мъглив рид.
– Просто влез във водата.
Той ù се подчини с тихичък смях и Елин се отправи към вратата, сваляйки пелерината си и множеството си оръжия.
