Сам загина на осемнадесет. Роуан, от своя страна, беше воин, изваян от тривековни битки.
Тя му подаде панталони и долно бельо.
– Утре ще ти намеря по-подходящи дрехи. Сигурна съм, че ще настане същински метеж, ако жените на Рифтхолд те зърнат по хавлия на улицата.
Роуан се засмя и отиде при дрехите, закачени от едната страна на дрешника – рокли, туники, жакети, ризи...
– Носила си такива дрехи? – Елин кимна и се изправи на крака. Той прегледа няколко от роклите и бродираните туники. – Всичките са... много красиви – обобщи накрая.
– А аз те числях към върлите противници на труфилата.
– Дрехите също могат да бъдат оръжия – отвърна той, спирайки на рокля от черно кадифе. Тесните ù ръкави и предната част не бяха украсени с нищо, деколтето стигаше до под ключиците – дрехата изпъкваше единствено с бродерията от златисти ластари, спускащи се по раменете. Роуан обърна роклята, за да види гърба ù, който бе истинският шедьовър. Златистата бродерия продължаваше надолу, образувайки змиевиден дракон, чиято паст зееше към врата ù, докато тялото и опашката му се виеха чак до удължения шлейф. Роуан въздъхна. – Тази ми е любимата.
Тя докосна ръкава от тежко черно кадифе.
– Видях я в един магазин, когато бях на шестнадесет, и си я купих веднага. Но като ми я доставиха няколко седмици по-късно, вече ми се струваше някак...
древна. Сякаш надделяваше над момичето, което бях тогава. Затова така и не я облякох. Виси тук от три години.
Той прокара белязания си показалец по златния гръбнак на дракона.
– Вече не си онова момиче – отвърна тихо. – Искам да те видя в нея някой ден.
Тя се осмели да вдигне поглед към него. Лакътят ù докосна ръката му.
– Липсваше ми.
Роуан стисна устни.
– Не сме разделени от дълго.
Вярно. В очите на един безсмъртен няколко седмици не бяха нищо.
– Е, и? Не ми ли е позволено да страдам по теб?
– Казвал съм ти, че хората, за които те е грижа, са най-опасните оръжия срещу теб. Глупаво е било да страдаш по мен.
– Голям си чаровник, знаеш ли? – Не че очакваше сълзи или емоции от него, но ù се искаше да му е липсвала поне малко. Тя преглътна, усещайки гърба си скован, и бутна дрехите на Сам в ръцете му. – Облечи се тук.
Остави го в дрешника и отиде в банята, за да наплиска лицето и врата си със студена вода.
Като се върна в спалнята, го намери навъсен.
Е, панталоните му ставаха – едва. Бяха му твърде къси и разкриваха чудесна гледка към задните му части, но...
– Ризата ми е малка – оплака се той. – Страх ме е да не я скъсам.
Подаде ù я и Елин погледна безпомощно дрехата, после и голия му торс.
– Ще изляза на пазар още сутринта. – Тя издиша шумно. – Е, ако нямаш нищо против да се явиш пред Едион гол от кръста нагоре, май е най-добре да отидем при него.
– Трябва да поговорим.
– Това на добро ли е, или на лошо?
– На такова, че се радвам, задето нямаш достъп до силите си, иначе щяха да хвърчат огньове.
Стомахът ù се сви на топка, но тя отвърна:
– Случи се само веднъж и ако питаш мен, прелестната ти бивша си го изпроси.
И още как. Срещата с елфическите благородници в Мъглив рид беше протекла, меко казано, зле. А когато бившата любовница на Роуан отказа да държи ръцете си настрана от него, независимо от възпитаната молба на Елин, когато заплаши да я накаже с бичуване, задето се месела... Ами... новото ù любимо прозвище – огнедишаща кралска кучка – се бе оказало доста подходящо по време на онази вечеря.
Устните му потрепнаха в усмивка, но в очите му пробягаха сенки.
Елин въздъхна отново и вдигна очи към тавана.
– Сега или после?
– После. Може да почака малко.
Тя почти се изкуши да му изкопчи информаци ята, но в крайна сметка тръгна към вратата.
* * *
Когато Елин и Роуан влязоха в кухнята, Едион стана от мястото си пред масата.
Братовчед ù огледа Роуан преценяващо и рече:
– Май не си сметнала за нужно да ми кажеш колко красив е елфическият ти принц, Елин. – Тя свъси вежди. Едион кимна с брадичка към Роуан. – Утре сутринта двамата с теб отиваме да тренираме на покрива. Искам да ми предадеш всичките си умения.
Елин изцъка с език.
– През последните дни слушам от теб само „принц Роуан това“, „принц Роуан онова“, а решаваш така да започнеш познанството ви? Без поклони и подлизурство?
Едион се върна в стола си.
– Ако принц Роуан държеше на формалностите, можеше да падна в краката му, но ми се струва, че не го влекат особено.
Лека усмивка докосна зелените очи на елфическия принц, когато каза:
– Готов съм на всичко за моята кралица.
О, моля те!
На Едион също не му убягнаха избраните думи. Моята кралица. Двамата принцове – златокосият и среброкосият, братовчедът ù близнак и братът ù по душа – впериха погледи един в друг. Неприятелски, нечовешки погледи – двама мъжаги, вплетени в безгласна битка за надмощие.
Тя се облегна на мивката.
– Ако възнамерявате да си мерите мускулите, ще бъдете ли така добри да го сторите на покрива?
Роуан я погледна с вдигнати вежди. Но Едион взе думата:
– Твърди, че сме същински кучета, така че вероятно очаква да препикаем мебелите ù.
Роуан обаче не се усмихна, а килна глава настрани и подуши въздуха.
