Вероятно ù отне повече време от обичайното да разкопчае ножниците, да съблече костюма и да намъкне любимите си риза и панталони. Като приключи, Роуан вече се киснеше във ваната и водата беше толкова мътна, че не се виждаше нищо от тялото под нея.
Яките мускули по белязания му гръб се гърчеха, докато търкаше лицето, шията и гърдите си. Кожата му беше придобила още по-тъмен бронзов загар, явно през последните седмици бе прекарвал повече време под слънцето. И то без дрехи. Плисна лицето си с вода, изтръгвайки я от унеса. Тя се пресегна за кърпата върху ръба на мивката.
– Заповядай – рече с леко пресипнал глас.
Той потопи парчето в млечната вода и затърка лицето си, тила си, мускулестия си врат. Татуировката по лявата му ръка лъщеше от водата, която се стичаше по нея.
Свещени богове, заемаше цялата вана. Тя му подаде безмълвно любимия си лавандулов сапун, той го подуши, въздъхна смирено и започна да го втрива в кожата си.
Елин седна върху извития ръб на ваната и му разказа за всичко, случило ù се от раздялата им насам. Е, почти всичко. Докато тя говореше, той продължаваше да се жули с настървена решимост. Накрая вдигна сапуна към косата си и тя изпищя.
– Това не е за коса – нахока го и скочи да му даде едно от многото шишенца, наредени по лавицата над ваната. – Роза, лимонова върбинка или... – Тя подуши съдържанието на шишенцето. – Жасмин. – После присви очи насреща му.
В зелените му очи прозираха думите, които сам знаеше, че няма нужда да изрича. Смяташ ли, че ме е грижа?
Тя изцъка с език.
– Жасмин да бъде, мишелов такъв.
Елин седна в горния край на ваната и изсипа малко от съдържанието на шишенцето върху късата му коса. Сладкият, нощен аромат на жасмин я целуна нежно. Дори Роуан го вдиша с наслада, докато пръстите ù втриваха помадата в скалпа му.
– Май все пак мога да я сплета – пророни умислено Елин. – На съвсем мънички плитчици, така че... – Той изръмжа, но се отпусна назад във ваната със затворени очи. – Знаеш ли какво си ти? Най-обикновена домашна котка – заяви тя, масажирайки главата му. От гърлото му се разнесе тих звук, навярно мъркане.
Миенето на косата му беше интимно изживяване, привилегия, която едва ли бе позволявал на много хора, и нещо, което тя самата не бе правила за друг. Но в техните отношения границите винаги се размиваха и никой от двама им не възразяваше. Той беше виждал всеки сантиметър от голото ù тяло няколко пъти, а тя – по-голямата част от неговото. Бяха споделяли едно легло месеци наред.
Освен това се наричаха каранам. Роуан я бе пропуснал през вътрешните си прегради, в сърцевината на силата си, където, ако ù хрумнеше, можеше да разгроми съзнанието му. Затова, докато миеше косата му и го докосваше, двамата се потапяха в своята насъщна интимност.
– Още не си казал и дума за магията си – пророни тя, разтривайки с пръсти скалпа му.
Той се напрегна осезаемо.
– Какво за нея?
Без да изважда ръце от косата му, тя се надвеси над него, за да го погледне в лицето.
– Предполагам, че е изчезнала. Какво е чувството да си безсилен като простосмъртен?
Той отвори очи и впери яден поглед в нея.
– Не е забавно.
– Да се смея случайно?
– През първите няколко дни постоянно ми се гадеше и едва се движех. Все едно някой беше метнал одеяло върху сетивата ми.
– А сега?
– Сега опитвам да го преживея.
Тя го сръчка в рамото. Сякаш пипаше увита в кадифе стомана.
– Сръдльо.
Той изръмжа подразнено и тя стисна устни, за да въздържи усмивката си.
После натисна раменете му, подканвайки го да се потопи във водата. Той изпълни желанието ù, след което се надигна и посегна към кърпата, която му беше оставила на мивката.
– Ще ти намеря дрехи.
– Аз си имам...
– О, не. Твоите отиват право при перачката. И ще си ги получиш обратно само ако успее да махне оная смрад от тях. Дотогава ще носиш каквото ти дам.
Тя му подаде кърпата, но не я пусна, когато ръката му я докосна.
– Превърнали сте се в тиранин, принцесо – отбеляза той.
Елин врътна очи, пусна кърпата и се обърна, докато Роуан се изправяше с внушително движение, което разплиска водата навсякъде. Впрегна цялата си воля да не надникне през рамо.
Да не си посмяла, изшушука едно гласче в главата ù.
Ясно. Щеше да го нарече Здрав разум и от тук нататък да се вслушва в него.
Влезе в дрешника, отиде до скрина в задния му край и коленичи пред най-долното чекмедже. Вътре бяха наредени сгънати мъжки гащета, ризи и панталони.
В първия момент загледа дрехите на Сам, вдишвайки лекия му аромат, запечатал се в платовете. Още не беше събрала смелост да посети гроба му, но...
– Не е нужно да ми даваш от тях – обади се Роуан зад гърба ù.
Тя се поуплаши и се завъртя на място, за да го погледне. Смайваше я с тихата си стъпка.
Опита да прикрие удивлението си от голото му тяло, загърнато с хавлия през хълбоците, от бронзовите мускули, лъснали от етеричните масла, и белезите, набраздили кожата му като райетата на дива котка. Дори Здрав разум остана без думи.
Накрая скалъпи с пресъхнала уста:
– В момента чистите дрехи са рядкост у дома, а не виждам защо тези да киснат в чекмеджето. – Тя извади една риза и му я подаде. – Дано ти стане.
