В крайна сметка посещението на Квинт и Урцей в Ларинум мина без инциденти. Ако беше по-циничен, Квинт щеше да каже, че това не означава, че Мацерион не го причаква някъде. Накрая обаче и двамата се напиха толкова, че всеки от тях се качи с курва в малката си стаичка на кръчмата, в която бяха празнували. Прекараха нощта там. След това Квинт не можеше да си спомни дали наистина си е легнал с жената, привлекателно галско момиче; тя му беше казала с многозначително намигване, че не бил във форма, но ако искал да дойде отново, щяла да му предложи услугите си на половин цена. Изглежда, че казваше истината, защото малко по-късно Урцей пипна гаден обрив, докато Квинт — за негово облекчение — остана незасегнат. Случаят му напомни за съвета, който беше получил навремето от майка си — ако реши да посещава бордеи, по-добре да избира по-скъпите.

Дори да можеше да си позволи подобни заведения, Квинт нямаше възможност да намери такова през следващите седмици. Преместването им при хастатите се оказа толкова натоварващо физически, че единственото им желание с Урцей беше да се строполят в постелите си веднага след като приключеха със задълженията за деня. Коракс открай време ги гонеше, но след като вече бяха станали истински пехотинци, както обичаше да им казва, трябвало наистина да са корави, вместо само да се мислят за такива. Велитите са слабаци в сравнение с вас, крещеше той, докато те и останалите новобранци газеха из кални пътеки, мъкнейки повече доспехи и оръжия, отколкото някога бяха носили през живота си. Най-малко два пъти седмично центурионът ги извеждаше на маршове с дължина до двайсет мили. През другите дни Коракс ги караше да тренират с дървени мечове и щитове, които бяха два пъти по-тежки от истинските, да плуват в близката река въпреки студа и да се упражняват в борба и тичане.

Понякога центурионът им даваше „почивен ден“, в който маршируваха в строй с останалите хастати и се учеха да изпълняват даваните с тръби команди. Това се оказа едва ли не по-трудно от всичко друго, но накрая Квинт и останалите се научиха да образуват плътен строй, да образуват „клин“ и да атакуват на мига, като спират само колкото да хвърлят копията си. Научаването да се строяват в триплекс ациес също беше едно от основните неща в списъка на Коракс. Манипулите влизаха в битка, строени центурия след центурия. При даден сигнал задната се преместваше бързо и заставаше до първата, готова за битка. Войниците трябваше да се научат как да правят и обратната маневра, ако нещата тръгнат на зле, така че принципите да поведат атаката, и как след кратка почивка да се върнат през пролуките в манипулите им. Центурионите караха хастатите да изпълняват тези упражнения отново и отново, понякога сами, а друг път заедно с други манипули от принципи и хастати.

Затова едва ли беше изненадващо, че Квинт беше доволен, когато получи тридневен наряд с Урцей, през който трябваше да охраняват палатката на един от трибуните на легиона. Две контубернии бяха натоварени с тази задача — тяхната и тази на Мацерион. Останалите войници, тринайсет младоци от селските райони южно от Рим, не бяха толкова доволни от „задачата за слабаци“, както я нарекоха.

— Охраняването на палатката е много по-добра работа от тренировките — радостно каза Урцей. — Или от чистенето на главния път в лагера, с което се занимават останалите от манипулата ни.

Квинт промърмори нещо в знак на съгласие. Беше вторият следобед от наряда им и подобно на предишния ден, слънцето блестеше от бледото воднисто синьо небе. Не беше топло, но ако се движеше насам-натам, студът се понасяше. Мацерион и другарите му бяха разположени зад палатката, така че нямаше нужда да се безпокои за него. След седмици здрави тренировки всичко беше по-добре от това да се поти, докато Коракс реве ругатни и стоварва пръчката си върху всеки, който не изпълнява точно заповедите му. Не му се налагаше да понася и хапливите подмятания на хастатите, с които се беше сприятелил Мацерион. Запита се дали не е пропуснал един трик при повишението им, като не си беше направил труда да стане популярен в манипулата. Врагът му не си беше губил времето и тутакси се беше заел да си спечели благоволението на по-старите войници. Засега от старанията му не беше излязло нищо, но имаше неколцина войници, които се отнасяха с неприязън към Квинт заради отровните приказки на Мацерион.

Помисли си, че тези наряди имат и други добри страни. Тук можеха да наблюдават делата на висши офицери. Дори бяха видели оцелелия консул Гней Сервилий Гемин и колегата му Марк Атилий Регул, който беше избран на мястото на Фламиний. Двамата водеха армията, откакто диктаторът Фабий и неговият началник на конницата Руф бяха напуснали постовете си в края на миналата година. Предишната вечер двамата консули бяха минали покрай тях, докато се смрачаваше. Както обикновено, те се съпровождаха от голяма група екстраординарии, най-добрите войници от съюзната пехота и конница. Квинт се беше огледал за Гай, но не го бе видял.

— Кой според теб ще смени консулите през март?

Перейти на страницу:

Поиск

Все книги серии Ханибал

Нет соединения с сервером, попробуйте зайти чуть позже