— Сигурно се чудиш защо ви викам в такъв гаден ден, след като току-що си се върнал от патрул. — Усмивката на Коракс стана още по-широка. — Разбира се, и двамата сте прекалено умни, за да си признаете. Е, имам изненада за вас. Влезте. — И посочи входа на палатката.
Забравили за момент враждата си, Квинт и Мацерион се спогледаха изумени. Никой от двамата не беше получавал досега такава покана.
— Хайде, влизайте. Иначе цялата топлина ще излезе.
Квинт очакваше да завари вътре Пулон, но вместо това видя позната фигура с големи уши. До себе си чу как Мацерион ахна смаяно.
— Урцей! — извика Квинт. — Върнал си се.
— Нали не си се надявал, че ще завършиш войната без мен? — Урцей изкуцука напред и го прегърна.
Дори вечно киселата физиономия на Мацерион се смени с усмивка.
— Добре дошъл — топло рече той и го тупна по рамото. — Значи си се оправил?
Урцей отстъпи назад с гримаса и потърка лявото си бедро.
— Още боли, но мога да се бия. А и исках да се върна при вас, момчета. При всички ви. — Намръщи се. — Много съжалявам за Рутил.
„Щеше да съжаляваш два пъти повече, ако знаеше какво се случи в действителност с него“, помисли си Квинт и усети как собствената му мъка се надига отново.
— Да, ще ни липсва — рече той.
До него Мацерион промърмори нещо, което на пръв поглед звучеше искрено.
— Мнозина добри мъже вече не са сред живите. Много други ще се жертват в служба на Рим, преди Ханибал да бъде победен — каза Коракс и застана пред тях с гръб към мангала в средата на палатката. — Но няма да спрем, докато не си свършим работата, нали?
— Няма, командире! — отвърнаха тримата в един глас.
— Вие сте добри войници. Затова сте тук. Освен това сте ветерани не само от лятната кампания, но и от Тразименското езеро. Урцей, ти беше и при Требия.
На Квинт му се прииска да можеше да разкрие, че и той е бил там.
— Мъже като вас не достигат точно сега — продължи центурионът. — Сигурно сте чули, че в Рим събират нови, по-големи легиони. Социите привличат още хиляди, но повечето от новобранците са съвсем неопитни. Не знам кога ще дойде денят отново да се изправим срещу Ханибал на бойното поле. Знам обаче, че когато това стане, ще ни трябват войници с истински кураж, които да посрещнат враговете. Те може и да са паплач, но не им липсва кураж.
— Ще се бием, командире! Бъди сигурен в това! — каза Квинт.
Урцей и Мацерион тутакси заявиха същото.
— Да, ще се биете — извика Коракс. — И то като хастати!
За момент в палатката настъпи смаяна тишина. Смехът на центуриона я наруши.
— Не сте ли доволни?
— Нима ни повишаваш в хастати, командире? — попита изуменият Квинт.
— Току-що го казах.
— Това е огромна чест, командире — каза Урцей. — Благодаря.
— И аз съм много благодарен, командире — обади се Мацерион и изгледа злобно Квинт. — Както знаеш, когато постъпихме, двамата с Урцей трябваше да докажем доходите си и съответно правото да бъдем повишени в пехотата. Не трябва ли и Креспон да направи същото?
Стомахът на Квинт се сви. „Мръсно копеле!“ Мацерион нямаше представа за истинския му произход, но знаеше достатъчно добре, че Коракс го беше приел в отряда си без много въпроси. Това навярно беше събудило подозренията му. Ако го попитаха сега, нямаше да може да каже нищо за истинската си самоличност, без да рискува да бъде изхвърлен от велитите и върнат на баща си. Може би намеренията на Мацерион не бяха точно такива, но това можеше да попилее шансовете на Квинт да остане в пехотата.
Коракс свъси вежди.
— Няма да е необходимо. Креспон доказа достатъчно пъти храбростта си, за да го приема. А и без това не ми се занимава с проклетите бумащини. Нямам желание да се ровя и в други. Той може да даде необходимите подробности, когато всичко това приключи.
— Както кажеш, командире — отвърна Мацерион, без да може да скрие недоволството си.
Квинт погледна благодарно центуриона.
— Ще го направя, командире.
— Тази вечер сте свободни от наряд — каза Коракс. — Идете при интенданта. Кажете му, че съм ви повишил. Може би ще успеете да го убедите да ви даде аванс от заплатите. — И им намигна. — Можете да започнете да тренирате с хастатите след един-два дни, когато главите престанат да ви цепят.
Тримата стояха, неспособни да повярват на чутото току-що.
— Свободни сте!
Те отдадоха чест и побързаха да се ометат.
— Ларинум не е много далеч — каза Урцей веднага щом се озоваха навън. — Предлагам да идем там и да се напием.
— Съгласен — отвърна Квинт и погледна Мацерион, като се ужасяваше от мисълта, че русият ще реши да се присъедини към тях. Не можеше да се сети за нещо по-лошо от това да прекара вечер в неговата компания. За негово облекчение Мацерион скалъпи извинение, че го боли корем, поздрави Урцей за завръщането му и тръгна обратно към палатката си, за да „си почине“.
Урцей сви рамене.
— Това означава повече вино за нас, нали?
Квинт се съгласи колкото от облекчение, толкова и от желание да се напие. Въпреки това трябваше да остане нащрек в Ларинум. Мацерион можеше да нанесе удара си в някоя тъмна уличка със същия успех, с който би го направил и в разгара на битката.
