— Кой друг ще дойде?
— Бостар, Кутин. Както и още няколко командири на фаланги. Нумидиецът Замар също. Това беше условието му, за да ни заеме конете.
Ентусиазмът на Ханон се засили. Погаждаше се добре с Бостар. Замар и Кутин, който беше командир на фаланга, също бяха добра компания.
— А татко?
— Не! Знаеш го какъв е — със смях отвърна Сафон. — Прекалено е сериозен.
Ханон се засмя. Така си беше.
— С удоволствие ще се включа.
Напрежението изчезна моментално. Сафон го тупна по коляното.
— Чудесно. Колкото повече, толкоз по-весело.
— Пийни си вино — каза Ханон и се наведе да налее.
— Нищо против. — Сафон отпи и млясна с устни. — Бива си го. Откъде го намери?
— От вчерашното е.
— Значи не си го отмъкнал от бардака? — Сафон се изхили и Ханон отново трябваше да преглътне раздразнението си. — Мир — каза брат му и вдигна ръце. — Не искам да се караме.
Ханон изсумтя — не приятелски, но и не заядливо.
— Помисли само — каза след малко Сафон. — Здравата сме нагазили в лайната. Добре, имаме горе-долу поносимо вино, но топките ни мръзнаха цяла зима. И скоро ще се пекат през летните жеги. Суни пък сигурно се наслаждава на пролетното слънце в Картаген. И попийва в някоя кръчма. Може дори да тъпче някоя курва в момента, докато ние киснем на самия гъз на Италия и не можем да говорим за нещо по-добро от лов. Замислял ли си се за това?
Виното започваше да хваща Ханон. Той изгледа намръщено брат си.
— Суни не прави нищо такова.
— Нима? — пренебрежително се изсмя Сафон. — Да не би да си станал ясновидец, или можеш да четеш мисли от разстояние?
— Той е мъртъв, мамка му! — извика Ханон и гневът му кипна отново. — Гние в земята близо до Капуа.
— Мъртъв? Откъде знаеш?
— Няма значение. Знам.
Погледът на Сафон стана пресметлив.
— Има само един начин да си научил. Когато си зарязал хората си. Богове, да не би да си се върнал в имението, където си бил роб?
Ханон заби поглед в горящото дърво в мангала и не отговори.
— Това трябва да е.
— Да, говорих с един роб там. Исках да разбера дали Суни е заминал благополучно. Нали помниш, че ви разказах, че беше ранен? — „Стига толкова“, помисли си Ханон. Не беше далече от истината.
Сафон го изгледа за момент, след което сведе очи.
— Бяхте големи приятели. Съжалявам, че е мъртъв. Как е станало?
— Намерили го в гората — не знам как — и го взели за избягал роб. Правил се на малоумен, но надзирателят започнал да го подозира. И го обвинил, че откраднал нож от кухнята — излъга Ханон. — За наказание бил екзекутиран.
— Шибани римляни. Кръвожадни диваци. — Сафон прокара пръст през гърлото си. — Това заслужават всичките.
„С изключение на Аврелия. И Квинт. Дори родителите им не бяха лоши“. Ханон изсумтя в знак на съгласие. Олекна му, че брат му като че ли е повярвал на историята му.
— Забрави римляните. Ще има да мислим достатъчно за тях през идните месеци. Кажи ми за лова. Имаме ли кучета?
Сафон кимна и се усмихна.
— Ще вземем група гали като носачи. Те имат ловджийски кучета.
— Значи се очертава обещаваща разходка. Със сигурност ще намерим дивеч.
— Не съм ловувал, откакто прекосихме Родан.
— А аз откакто напуснах Картаген!
Двамата се спогледаха усмихнати, забравили за враждата си — поне временно.
Пролетта беше настъпила отдавна, но въпреки това Ханон усещаше студа под одеялата. Все пак не можеше да се сравнява със зимния. Вече беше започнал да свиква с крайностите на времето, но се радваше, че най-лошото вече е отминало. Излезе от палатката и се усмихна на красотата на утрото. Изгряващото слънце озаряваше небето във всички нюанси на червеното, оранжевото и розовото. Твърдата като камък земя блестеше от росата, палатките наоколо също. Сиви облаци пара бяха надвиснали над оградените места за конете. От запалените огньове се издигаха тънки струи дим.
Ханон затропа с крака. Вече се радваше, че е обул чорапи, преди да си върже ботушите. Под вълненото си наметало носеше дебела туника. Беше си спомнил разказа на Квинт за лова на мечката и импулсивно си беше сложил и ризница, като я стегна в кръста с колан. Ханон беше виждал бивните на глигани в дома на Квинт. Рискът можеше и да не е голям, но не си заслужаваше да го поема. Един удар в слабините или в корема от такъв звяр и човек можеше да се прости с живота си. Пропъди тази мисъл от ума си и отправи бърза молитва към боговете. Днешният ден щеше да бъде посветен единствено на другарството и приятното прекарване. Разкърши рамене. Време беше да намери Мут и да направи бърза обиколка на палатките, преди да излапа купата каша и да се срещне с останалите.
