Акушерката върза и сряза пъпната връв. С малко помощ Аврелия извървя няколкото крачки до второто, по-меко легло и легна да си почине и да накърми Публий. Докато гледаше с обожание сина си, си помисли колко е странно, че бе имала колебания за забременяването. Неудобствата от предишните няколко седмици и болките при раждането вече започваха да избледняват в ума ѝ. Сега ѝ се струваше, че всичко това си е заслужавало. Луций щеше да е във възторг. Стига Публий да беше добре, бъдещето на фамилията му щеше да е сигурно.
Докато се унасяше в сън, се чувстваше по-доволна, отколкото от цяла вечност.
Изобщо не си помисли за Ханон.
Урцей се изхрачи и плю. Храчката изчезна в прахта пред краката им. Той избърса потта от челото си.
— Богове, ама че жега. Ама че суша. В целия лагер не е останала и една шибана тревичка.
— Нищо изненадващо. Не е валяло от седмици — каза Квинт. — Пък и шейсет хиляди войници всеки ден тъпчат цялата земя наоколо.
Урцей го изгледа свирепо.
— Голям си умник. Бих се помолил за вятър, но ветровете само донасят прашни бури. Никога не съм си помислял, че ще го кажа, но колкото по-скоро дойде есента, толкова по-добре.
— Ще има да почакаме.
— А най-добре ще е да влезем в сражение и да се приключва.
— Днес не се случи — отвърна Квинт.
Лагерът им се намираше на не повече от миля от този на Ханибал. Те и още десетина хиляди други войници току-що се бяха върнали, след като няколко часа бяха киснали под палещото слънце, подредени в боен строй пред укрепленията — реакцията на консула на това, че Ханибал беше строил цялата си армия за бой. Първоначалното напрежение беше направо непоносимо. Над редиците се издигаха молитви, войници се шегуваха на прекалено висок глас и пикаеха направо в строя — нямаше как иначе. След като стана очевидно, че врагът няма да ги атакува и че Павел няма да вдигне всички легиони, всички бяха обзети от нещо като еуфория. Изведнъж единствените неща, които имаха значение, се оказаха жаждата и жегата, която изсмукваше силите им. Заповедта да се върнат в лагера беше посрещната с всеобщо задоволство.
— Как така Павел не прие предложението на Ханибал за битка? — промърмори Урцей и засмука от меха си като бебе, което не е било кърмено цял ден.
— Никой не иска друг да избира вместо него времето и мястото — отвърна Квинт. — Преди сраженията има много позьорство. Местене на лагери, приближаване на армията близо до вражеската, разполагане на засади. Всички тези неща целят да провокират реакция.
— Ама че ветеран се извъди! — В гласа на Урцей се прокрадваше сарказъм и на Квинт му се прииска да си беше държал езика зад зъбите. Говоренето като познавач на тактиката — тема, която беше изучавал с баща си — беше сигурен начин да повдигне подозрения за истинската му самоличност. Той въздъхна с облекчение, когато Урцей продължи. — Слушал си Коракс, нали?
Квинт успя да се усмихне.
— Да.
— Сигурно е прав. Не че можем просто да се махнем, след като сме киснали толкова време на един хвърлей от гугите. Това би се отразило пагубно на бойния дух. Освен това бихме се превърнали в посмешище за цяла Италия и консулите го знаят. Изчакването на Фабий беше добро за известно време, докато не се съберат достатъчно легиони и пораженията не бъдат донякъде забравени. Но сега Републиката се нуждае от победа, при това сигурна. — Той погледна замислено Квинт. — Ханибал обаче изгаря от желание да влезе в бой, също като нас. Не се страхува.
Квинт си помисли за Ханон, чието страстно желание да се сражава срещу Рим беше осезаемо от момента, в който бе сметнал, че е безопасно да го разкрие. Желанието на Ханибал, на генерала, повел войниците си на кампания в Италия, трябваше да е още по-силно. Квинт си помисли, че и той би имал същите желания, ако Рим е бил победен в предишната война, бил е принуден да плаща огромни репарации и да изгуби значителна част от територията си.
— Ханибал иска сражение още от Тразименското езеро — каза той, без да обръща внимание на тръпките страх, които полазиха по гърба му. — Армията му ни очаква през последните два месеца. Затова премести лагера си от Кана на този бряг на река Ауфидий и предложи битка днес. Отказът ни му показва, че не може всичко да става по начина, по който му се иска.
— Предполагам — каза Урцей. — Утре обаче нещата могат да се окажат различни, когато Варон застане начело на войската.
Традицията всеки консул да командва армията през ден беше стара като самия Рим, но това можеше да породи проблеми, когато характерите на двамата се различаваха силно. Квинт се замоли това да не се случва по време на тази кампания.
— Варон наистина се пали по-лесно от Павел — призна той.
— Сблъсъкът с конницата и пехотата на гугите по пътя насам го доказва — добави Урцей. — Единствената причина Варон да заповяда оттегляне беше, че слънцето вече залязваше. Не мога да си представя Павел да постъпи по подобен начин.
