— Това са трите линии на легионите. — От двете страни на „легионите“ постави тънка редица още черни камъчета. — Вражеската конница. — Пред правоъгълника се появиха безразборно нахвърляни камъчета. — Лековъоръжените им войници. — Ханибал отново замълча, за да могат офицерите му да схванат, след което продължи: — Ако възнамеряват да се бият на този терен, римляните ще трябва да го направят по този начин. С тесни редици и много по-дълбока формация от обичайното. Това изглежда напълно разумно. Половината от хората им са новобранци. Вкарването им в битка по този начин ще ги задържи в строя и няма да позволи да изпаднат в паника. Освен това хълмовете и реката ограничават терена за конно сражение, което римляните знаят, че ще спечелим.
Ръцете му се раздвижиха отново, за да подредят белите камъчета срещу черните.
Ханон гледаше, но не можеше да намери смисъл в онова, което виждаше. Погледна другите и видя, че и те не разбират.
— Ха! — засмя се Ханибал. — Някой може ли да ми каже каква е идеята ми?
— Това тук е конницата ни — с усмивка каза Хаздрубал и посочи редиците камъчета от двете страни на централната част.
— Умник! — Ханибал го сръга дружески. — Прав си, естествено. Искам ти да си отляво, при реката, с иберийската и галската конница. Махарбал, ти ще поемеш десния фланг с нумидийците. Когато сражението започне, искам и двамата да настъпите. Хаздрубал, ти ще отблъснеш конницата на гражданите. Махарбал, ти ще се заемеш с конниците соции, но не влизай в пряко сражение с тях. Хаздрубал, ти също дръж хората си изкъсо. Веднага щом постигнеш целта си, искам да обърнеш и да се притечеш на помощ на Махарбал.
— Да, генерале — отвърна командирът на конницата.
— Това не ви ли прилича на обърната на една страна къща? — Пръстите на Ханибал проследиха камъчетата между кавалерийските крила. — Две стени и леко извит покрив. И дъжд, валящ над нея.
— Не ни измъчвай повече, генерале — каза Малх. Мърморенето в знак на съгласие на Ханон се поде от мнозина други. Каква беше най-новата гениална идея на генерала им?
— Добре. „Дъждовните капки“ са лековъоръжените ни бойци, а къщата очевидно е центърът ни. Той ще се състои от гали и иберийци и ще се командва от мен и от теб, Магоне.
Галският главатар, който се беше оплакал от хората си, се наведе и посочи камъчетата с дебелия си показалец.
— Огромна чест е да стоим в центъра и ти да ни водиш. Но защо линията е огъната по този начин? Това е глупаво!
Някои офицери очевидно се стреснаха от грубостта на гала, но Ханибал само се усмихна.
— Помислете — каза той и потупа черния правоъгълник. — Осемдесет хиляди легионери не могат да бъдат спрени, дори половината от тях да нямат никакъв опит. Никой не може да го направи, дори ти и всичките ви чудесни воини.
Галските и иберийските главатари кимнаха сдържано в отговор.
— И какво, римляните ще ни отблъскват назад и още по-назад ли? — попита главатарят.
— Да. — Ханибал премести „покрива“, докато той не се превърна в права линия. — Дотук. Естествено, римляните няма да спрат на този етап. — Той побутна белите камъчета, докато те не се огънаха навътре. После отмести няколко от тях. — Редиците ни могат дори да бъдат пробити.
Галите и иберийците не изглеждаха особено щастливи, но никой не възрази.
„Какви ги е намислил, мътните да го вземат?“ — запита се Ханон и пристъпи от крак на крак.
Баща му се обърна към него и прошепна:
— Имай доверие на Ханибал. Той знае какво прави.
„Много се надявам да е така“, помисли си Ханон, пое дълбоко дъх и бавно издиша. Ханибал винаги имаше план.
— Веднага щом стане това, идва твоят ред — Ханибал погледна Ханон в очите, — както и редът на останалите командири на фаланги…
Подобно на повечето пехотинци, Квинт беше изнесъл постелката си навън. Горещината през последните седмици правеше спането в палатка за осем души невъзможно. Но и под звездите нямаше много удобства. Мъжете оставаха будни доста време, преди да успеят да заспят.
Благодарение на маневрите от предишния ден, който се беше оказал един от най-горещите от началото на лятото, Квинт беше чул сигнала не само за втора, но и за трета стража. Затова събуждането от тръби в тъмното изобщо не подобри настроението му.
— Варон явно е взел решение — промърмори той на Урцей.
Мъжът с големите уши седна и разтърка очи.
— Така изглежда. Дано боговете са с нас.
Квинт не беше единственият, който промърмори в знак на съгласие. Доста други войници посегнаха към амулетите си за късмет, висящи на вратовете им.
— Днес нямам намерение да оставям езика си да стане като дъска. — Урцей побутна с крак двата издути меха на земята.
— Аз също. — Още вчера Квинт беше побързал да копира приятеля си; Коракс беше казал на цялата манипула да направи същото. Всеки войник в армията — освен пълните глупаци — щеше да носи със себе си предостатъчно вода в битката. Падането от жажда беше един от най-тъпите начини да умреш.
— Ставай! Ставайте, червеи!
Коракс, вече облякъл униформата си, крачеше между палатките. Лозовата му пръчка шибаше всеки, който се окажеше в краката му. Квинт скочи веднага; Урцей също.
