Поради „издутината“ във вражеския строй манипулата на Коракс беше сред първите, които се срещнаха с картагенците. Въпреки че едната страна стоеше на място, а другата напредваше, сблъсъкът беше покъртителен. И не би могло да е другояче, помисли си Квинт, докато поддържаше войника отпред със скутума си и усещаше как онзи отзад прави същото с него. Предната линия на легионите беше дълга повече от хиляда крачки, което означаваше, че е нужно малко време, докато всички легионери се срещнат с врага, но и това стана.
Офицерите крещяха окуражаващо; галите надаваха бойни викове. Отзад ревяха тръби; врявата на карниксите не преставаше. Въздухът беше изпълнен с викове на гняв, болка, мъка. После дойде ред на писъците. Пръв започна един хастат от първата редица някъде вдясно от Квинт, към когото бързо се присъедини втори глас, после трети и четвърти. Не след дълго писъци се разнасяха от цялата първа редица. Викове на хора, които крещяха от болка към един безразличен свят на оглушителния фон на ревящи тръби и звън на оръжия. Устата на Квинт беше пресъхнала като прахта под краката му. Жегата, която се беше засилвала през цялата сутрин, вече беше непоносима. Квинт имаше чувството, че се пържи като месо в тиган. Що за безумие го беше накарало да постъпи в пехотата?
— Това си е живо изтезание — извика Урцей в ухото му. — Какво да правим?
— Ще чакаме — глухо отвърна Квинт. — Когато паднат достатъчно мъже, ще дойде и нашият ред.
Погледът на Урцей се задържа за момент върху него, след което се отмести.
„Велики Марс, дай ми сила — замоли се Квинт. — Защото днес определено ще ми е нужна“.
Непрестанните сблъсъци с предната редица на врага допълнително наруши римската формация. На някои места тя беше отблъсната назад; на други бе напреднала малко. Слънцето беше почти над главата му и Квинт щеше да изгуби всякакво чувство за ориентация, ако не бяха хълмовете от едната страна на бойното поле, които успяваше да зърне от време на време през облаците прах. Нищо не ставаше по начина, по който си беше представял. Цареше пълно объркване. Пълен хаос. Вълната на битката прииждаше и се отдръпваше. Войниците се сблъскваха отново и отново. Някои биваха ранявани, други умираха и после, сипейки проклятия, останалите се дръпваха едни от други. Отрядите губеха връзка помежду си и не можеха да действат съгласувано, както би трябвало. Нямаше начин да разбереш какво се случва на повече от двайсетина крачки от мястото, на което се намираш. Ето защо беше напълно естествено групи войници да се събират около офицерите си или около най-храбрите си другари. При картагенците беше същото и битката се превърна в кипнала маса от големи, но отделни сблъсъци.
Както можеше да се очаква, хастатите от отряда на Квинт се събраха около оцелелия си центурион. Пулон беше паднал рано и Коракс бе останал единствения старши офицер. Насред касапницата той беше като вал по време на буря. Квинт никога не се беше радвал повече, че има такъв храбър водач. Първоначално жертвите им не бяха многобройни, но с напредването на времето умората надделяваше. И тогава хората започваха да правят грешки — и онези, които ги правеха, умираха или биваха тежко ранени. Тъй като манипулата от дясната им страна беше изгубила и двамата си центуриони, десетки хастати от нея също бяха посечени. Същото щеше да се случи с Квинт и другарите му, ако не беше Коракс. Но не се беше случило. Засега. На всичкото отгоре Квинт трябваше да се оглежда и за онзи мръсник Мацерион, който можеше да реши да го наръга в гърба. За щастие Урцей също си отваряше очите на четири. Засега не се беше случило нищо такова.
Не след дълго двете страни се дръпнаха една от друга. Това се случваше често, когато войниците се уморяваха твърде много, за да продължат да се бият. Коракс незабавно извика редицата на Квинт от масата хастати, които още не бяха взели участие в сражението. Квинт, Урцей, Север и останалите се затътриха към центуриона си. Бузата му кървеше от порязване, но очите му блестяха страховито.
— Готови ли сте да изпълните своята роля, момчета? — попита той.
— Да, командире — отвърнаха те, загледани със смесица от ужас и възхищение в противника и терена между двете страни. Квинт вече беше виждал бойни полета, но като конник никога не беше хвърлян в касапница като тази. Гледката беше наистина ужасяваща. Огромни площи от прашната земя бяха станали алени. Районът беше покрит — в буквалния смисъл — с окървавените тела на мъртви и ранени. Тук-там се виждаха отсечени крайници. Между тях се търкаляха шлемове, щитове и мечове. Сега напредването се беше превърнало в опит да не се препънеш, преди да си стигнал до врага. И към всичко това се добавяха непрестанните крясъци. Мнозина от ранените бяха извлечени назад от другарите им, но много други оставаха на ничията земя и виеха от болка.
