Битката бушуваше и в един момент стана ясно, че центърът на картагенската линия ще се огъне и ще се пречупи. Огромна заслуга за това имаха галите и иберийците. Несъмнено стотици от тях умираха още от началото на сражението, но въпреки това продължаваха да държат и след като би трябвало да са се пречупили. Несъмнено присъствието на Ханибал и Магон беше помогнало, но за подобно постижение се изискваше и огромна храброст. Накрая обаче натискът на толкова много легионери взе своето. Ханон беше наблюдавал развитието като ястреб и видя как воините в задните редици започват да се колебаят. Тези по-близо до него оставаха по местата си, като скандираха и удряха с оръжия в щитовете си, но онези в центъра, върху които щеше да падне основната тежест на вражеската атака, щяха да паднат, след като другарите им отпред не издържат. Пред очите му неколцина гали отстъпиха десетина крачки от основната маса войници, спряха неуверено, но почти веднага към тях се присъединиха още десетина. Миг по-късно още по-голяма група напусна редиците, с което увеличи двойно числеността им.
— Виж — каза Ханон на Мут.
— Виждам ги, командире.
Все едно гледаха овце, опитващи се да се измъкнат от овчаря си. Нито един нямаше да помръдне, докато не види, че друг ще направи същото. Образува се група; членовете ѝ се оглеждат да видят кой път е най-добър. Туткат се малко, след което някои от тях се втурват нанякъде. Щом това стане, цялото стадо се понася след тях и се получава тъпканица. Докато Ханон и Мут говореха, още двайсетина воини отстъпиха. Страхът на Ханон, че римляните ще пробият линията, се бореше с ликуващото осъзнаване, че планът на Ханибал, колкото и безумен да изглеждаше, като че ли работеше.
— Поне не бягат — отбеляза той. — По-добре да се подготвим. Кутин всеки момент ще даде сигнал. Нареди на хората да се обърнат надясно.
— Разбрано. — Мут се обърна така, че войниците наблизо да го чуват, и вдигна ръце към устата си. — По моя команда, обръщай надясно! — Забърза покрай фалангата, като повтаряше думите си. Когато се върна, стотици гали и иберийци отстъпваха — бързо и заднешком — от центъра на линията. Мут погледна Ханон, който му кимна. — Надясно! — изрева Мут. — Надясно!
Сякаш бяха прочели мислите на Кутин. Тръбачите дадоха сигнал фалангите да се обърнат така, както им беше наредил Ханибал. Някои от войниците на Ханон пристъпиха нетърпеливо напред, докато гледаха отстъпващите. Гневният рев на командира им обаче ги накара да се върнат в строя. Дори иберийците и галите до тях — онези от най-левия край на редицата — вече отстъпваха. Правеха го бавно и организирано, обърнати напред и с високо вдигнати мечове и щитове. Ако дойдеше заповед, можеха да спрат и незабавно да се включат в боя. Единствената причина за отстъплението на толкова много воини беше, че онези отпред вече не можеха да удържат римляните. Всеки момент вълната легионери щеше да се излее през онова, което доскоро беше центърът на линията им.
Тръбите на Кутин зазвучаха отново.
— Сгъсти редиците! — извика Ханон.
Излезе от строя, за да гледа как хората му се застават рамо до рамо, с припокриващи се щитове, както бяха тренирали през последните месеци. Почувства се горд, като видя с каква бързина го правят. Отрядът му беше с четирийсетина души по-малко от времето, когато бе поел командването му малко преди Требия. Може и да не ги водеше от Иберия, но вече се чувстваше свързан с тях. Хрумна му безумна идея. Може би времето щеше да е достатъчно, ако действаше бързо. Извади меча си и отиде при войника в левия край на фалангата. Остана доволен, когато видя по-възрастния мъж, който беше с него в нощта, когато бе заловен при Виктумула. „Надежден човек там, където има нужда от такъв“, помисли си и кимна одобрително на ветерана. Той отвърна на жеста, с което предизвика топло чувство у Ханон.
— Минали сте през много премеждия, откакто сте отплавали от Картаген, за да се присъедините към Ханибал в Иберия — извика той. — Сражавали сте се и сте изминали пътя чак до Италия! — Либийците нададоха одобрителни викове и той тръгна бавно пред първата редица, като прокарваше върха на меча си по металните ръбове на щитовете им. — От Картаген до Иберия и през Галия до Италия! И нито веднъж не сте били победени! Гордейте се със себе си! — Одобрителните им викове, свирепите усмивки и блестящите от решимост очи му казаха да продължи. — Днес Ханибал има най-много нужда от вас. Такава, каквато не е имал никога досега! — Беше стигнал до средата на редицата. Тук цялата фаланга можеше да го чуе. Той се обърна и посочи драматично с меча си. Стомахът му се сви. Галите и иберийците вече бягаха. Бяха се пречупили. — Римските кучи синове ще се появят всеки момент. Какво ще правим с тях?
— Смърт на тия шибаняци! — изкрещя Мут с енергия, каквато Ханон никога не беше виждал да показва досега. Той стоеше в десния край на първия ред, където фалангата им се срещаше със съседната.
— СМЪРТ! СМЪРТ! СМЪРТ! — закрещяха мъжете и заблъскаха щитовете си с мечовете.
Либийците от съседната фаланга тутакси подеха скандирането.
