— Картинката не е приятна и ще става още по-грозна — сурово рече Коракс. — Шибаните гали са корави, признавам им го.
— Какво ще правим сега, командире? — попита Урцей.
— Ще пийнем малко вода. Ще се изпикаем. Ще си отдъхнем малко. После пак тръгваме срещу тях. — Коракс ги изгледа един по един. — И ще продължим по същия начин, докато онези боклуци не се пречупят. Готови ли сте?
Хастатите, които вече се бяха сражавали, отвърнаха с дрезгави викове. Квинт и останалите побързаха да се присъединят, за да не ги вземат за страхливци. Коракс кимна доволно и нареди:
— Сега си починете. След малко ще ви трябват всичките ви сили.
Квинт провери ремъците на сандалите и на шлема си и след като се увери, че са стегнати, избърса длани, за да е сигурен, че може да държи здраво дръжката на меча. Погледна Урцей, който пиеше вода.
— Готов ли си?
Урцей свали меха и се намръщи.
— Разбира се. А ти?
— Единственият път към победата е през проклетите гали и от другата страна. Няма да спра, докато не стигна дотам — отвърна Квинт, като се надяваше, че гласът му е прозвучал по-дръзко, отколкото се чувстваше.
— Това е дух — каза Коракс и го тупна по рамото. — Като едното нищо скоро ще станеш и принцип.
Квинт се усмихна, но новата му увереност трепна, когато галите срещу тях отново закрещяха бойните си викове. Реакцията на Коракс бе моментална.
— Плътен строй! Пак тръгват към нас.
Всички се строиха — в три редици по петнайсет човека. Квинт беше в първия ред с Урцей от едната страна и Коракс от другата. Току-що беше пил вода, но устата му отново беше пресъхнала. „Забрави проклетата жажда — помисли си той. — Забрави страха. Съсредоточи се. Гледай къде стъпваш. Дръж щита си вдигнат и си пази лицето“.
— Напред — извика Коракс. — Бавно. Няма къде да бързаме — имаме цял ден да пердашим тия копелета!
През редиците премина смях и Квинт се окуражи. Бойният дух все още беше висок, щом можеха да се смеят в подобни ситуации.
Галите се приближаваха. Водеше ги набит мъж на средна възраст с ризница и богато украсен шлем. Двете златни торкви на врата му подчертаваха положението му. „Това е племенна група — помисли си Квинт. — Съсечи главатаря и останалите ще побягнат“.
Това обаче нямаше да е лесно. Главатарят беше съпровождан от двама здравеняци с ризници. Размерите им и полираните им оръжия бяха доказателство за способностите им.
Коракс беше стигнал до същото заключение — главатарят трябваше да бъде убит.
— Ела ми, вонящ въшлив курвенски сине! — изрева той и вдигна меча си. — Ела ми!
Галът видя гребена на шлема и фалерите на гърдите на Коракс и разбра, че това е най-подходящият противник. Изръмжа и затича напред. Хората му го следваха по петите. Квинт се помъчи да преглътне паниката, надигаща се в гърлото му.
— Готови ли сте, момчета? — извика Коракс.
Главатарят тичаше към Коракс, което означаваше, че Квинт ще се озове срещу единия от телохранителите му — здравеняк със смъртоносен на вид меч и дълъг овален щит, украсен с извиваща се змия. Страховит противник, но Квинт нямаше намерение да разочарова центуриона си. Премести левия си крак напред, увери се, че е стъпил стабилно, и сгъна коляно, за да подпре щита си. Наведе се към извивката на скутума и застана така, че единствената видима част от него останаха очите му и горната половина на шлема. Воинът се носеше към него. Навсякъде пред себе си Квинт виждаше нападащи крещящи гали. Противникът му вече беше вдигнал меча над главата си, за да нанесе удара.
Квинт сниши глава и остави металния ръб на щита да поеме удара.
Воинът залитна назад и изрева от болка. От крака му шурна кръв. Раната изобщо не беше смъртоносна, но даде възможност на Квинт да си поеме дъх. Отляво Урцей се биеше с един червенокос гал. Коракс се сражаваше с главатаря. И двата двубоя още не бяха решени. Квинт се подвоуми. Да помогне на Коракс? Имаше съвсем малко време, преди противникът му да атакува отново. Това определи решението му. Докато главатарят нанасяше удар към Коракс, Квинт заби гладиуса си в подмишницата му. „Марс, насочвай меча ми!“ Брънките на ризницата се скъсаха под силата на удара и желязото се заби дълбоко в гърдите. Очите на главатаря се изцъклиха и от устата му се изтръгна задавен вик — и тогава Коракс заби острието си в дясното му око. Бликна кръв, докато Квинт издърпваше меча си. Мъжът падна на земята като чувал със зърно.
— Добра работа — промърмори Коракс. — А сега крещи с цяло гърло и настъпвай с мен.
Квинт нададе най-свирепия крясък, на който беше способен, и направи крачка напред. До него Коракс прекрачи мъртвия главатар и извика:
