— Водачът ви е мъртъв, боклуци такива! А сега същото ще се случи и с вас!
Воинът, с когото се беше сражавал Квинт, изглеждаше смаян. Окуражен, Квинт заудря с меча по щита си и зарева ругатни. Галът погледна неуверено другарите си и отстъпи крачка назад. После още една.
— Атака! — Коракс се хвърли напред като пусната от каишка хрътка.
Квинт го последва инстинктивно. С периферното си зрение видя как Урцей се хвърля да ги настигне. „Слава на боговете!“
Най-близко намиращите се гали се обърнаха и побягнаха. Смаяни от бягството на другарите си останалите воини подвиха опашка и се затичаха към основната част на картагенската армия. В желанието си да не губят преимущество хастатите се втурнаха след тях, като съсякоха доста, преди да са се спасили. Квинт наръга един воин в гърба и го повали като кукла със срязани конци. Писъците на жертвата му бяха покъртителни и той се наведе, за да сложи край на страданията му.
— Назад! Назад! — изрева Коракс.
Квинт вдигна ръка. Имаше време.
— Казах назад! — Коракс задържа ръката му и го прикова с поглед.
— Исках да го довърша, командире.
— Остави го.
— Аз…
— Той не би направил същото с теб. А и писъците му ще разколебаят другарите му още повече. Хайде.
Не можеше да противоречи на центуриона. Като се помоли на Плутон да прибере бързо нещастника, Квинт затича обратно към изходната им позиция. Коракс крещеше на хората да отстъпят и удряше по гърбовете с плоското на меча си онези, които се туткаха.
— Възстанови строя!
Бързо се прегрупираха. Бяха изгубили трима души, но десетина гали лежаха на земята мъртви или с ужасни рани, които щяха да ги изпратят в отвъдното. Въодушевени от успеха, легионерите отправяха благодарности към любимите си богове. Квинт се чувстваше горд от начина, по който се беше бил. Огледа се за воина, когото беше ранил, и изпита облекчение, когато видя, че той като че ли е престанал да мърда. Здравенякът, чието стъпало беше пронизал, беше в отсрещните редици. Квинт му отправи мръсен жест, който му беше върнат, но не така енергично. Това само засили самоувереността му.
— Следващия път ще го убия.
— Кого? — попита Урцей.
— Оня големия шибаняк, който беше с главатаря. Засега успях само да го раня.
— Много кръвожаден стана, а? — засмя се Урцей.
— Хубаво е да ги отблъснем.
— И ще го направим пак — прекъсна ги Коракс и кимна одобрително на Квинт. — Благодаря, че наръга главатаря. Това ги пречупи.
— Направих всичко по силите си, командире.
— Продължавай в същия дух. — Коракс понечи да каже още нещо, но видя някого зад рамото на Квинт и тутакси застана мирно. — Командире!
— Свободно, центурион — отвърна му нечий глас. — Не отдавай чест. Не искам врагът да ме разпознае.
Квинт се обърна и улови изпълнения с омраза поглед на Мацерион. Пренебрегна го, най-вече защото беше поразен от гледката на офицера с червено генералско наметало, който приближаваше през редиците. Това беше проконсулът Сервилий Гемин, който командваше целия център. На няколко стъпки зад него вървяха телохранителите му, двайсетина триарии със сурови лица.
Сервилий се усмихна и попита:
— Кой си ти?
— Коракс, центурион на хастатите от някогашния Първи легион на Лонг.
— Какво е положението тук?
Коракс обясни. Сервилий като че ли остана доволен.
— Търся място за провеждане на решителна фронтална атака. Двете манипули отляво също се справят добре. Ако се обединим, останалата част от предната линия ще ни последва. Един добър натиск и мисля, че галите ще се пречупят. Хората ти ще се справят ли?
— Разбира се! — отвърна Коракс.
— Добре. Подгответе се. Аз се връщам там, където ще е нашият център. При манипулата от лявата ви страна. Щом заема мястото си, ще дам сигнал.
— Разбрано. — Усмивката на Коракс беше хищна. Веднага щом Сервилий си тръгна, той се обърна към хастатите. — Чухте какво ни се каза. Дотук се сражавахте храбро, но това е нашият шанс! Никой няма да забрави войниците, обърнали в бягство гугите при Кана. Войниците, започнали разгрома, довел до пълното поражение на Ханибал.
— С теб сме, командире — разпалено викна Квинт.
— Всички до един — добави Урцей.
Коракс кимна доволно.
— В такъв случай бъдете готови за сигнала на Сервилий. И при негова команда отприщете Хадес на земята!
„Ще смажем галите“, помисли си Квинт. След стореното преди малко беше сигурен, че ще го направят. Замоли се баща му и Калатин да са добре на десния фланг и Гай — ако е тук — да изиграе своята роля на левия. Вражеската конница
Ако станеше това, пехотата щеше да свърши останалото.
