Кървави полета полностью

Мисълта за значението на постъпката ѝ я блъсна като чук. Ако я хванеха, майка ѝ щеше наистина да се вбеси. Камшикът щеше да е най-малкото, което можеше да очаква. Решимостта ѝ започна да се топи. Ръката ѝ посегна обратно към вратата.

— Кой е? — Гласът на Гай.

Куражът ѝ се върна.

— Аз съм, Аврелия. — Тя се завтече към леглото му.

— Аврелия? — объркано каза той. — Какво е станало? Да няма пожар?

— Спокойно. Всичко е наред. Исках да поговоря с теб.

— Аха. — Той седна в леглото. Беше толкова тъмно, че тя едва различаваше очертанията на лицето му. — Майка ти ще ни убие и двамата, ако ни завари така.

— Няма. Заспала е.

— Дано. Какво е това, което не може да изчака до сутринта?

Самоувереността на Аврелия изчезна. Беше дошла тук колкото да направи напук на майка си, толкова и за да види Гай. Ако го признаеше обаче, щеше да се посрами.

— Толкова се тревожа за Квинт и татко — прошепна тя забързано. — Непрекъснато се моля на боговете, но те сякаш изобщо не ме чуват.

Той протегна ръка и докосна бузата ѝ.

— На мен ми е тежко, че не зная как е Квинт. За теб сигурно е много по-зле.

Неочаквано по бузите ѝ потекоха сълзи. През седмиците след новината за катастрофата при Требия Аврелия таеше страховете дълбоко в себе си. Заради разправиите с майка си нямаше към кого да се обърне. Трябваше да се справя сама. И ето че всичките ѝ защити се срутиха само от едно човешко докосване.

— О, Гай? К-какво ще правя, ако и двамата са мъртви? — задавено прошепна тя.

Той се премести в леглото и я прегърна.

— Горката.

Аврелия започна да хлипа.

— Ш-ш-ш — тихо каза Гай, като галеше гърба ѝ. — Ш-ш-ш. Ще събудиш майка си.

Аврелия преглътна и успя донякъде да овладее емоциите си. Зарови лице в рамото му и се вкопчи в него като удавница. Гай не каза нищо. Просто продължи да я държи в обятията си. Аврелия се разплака отново. И продължи да плаче мълчаливо дълго време. За Квинт, за баща си, за Суни, но най-вече за самата себе си. Никога през целия си живот не се беше чувствала толкова самотна, колкото през последните няколко месеца. Гай като че ли я разбра. Прегръдката му стана по-силна. Това ѝ подейства невероятно успокоително. Тя се отпусна в обятията му и намери утеха в присъствието му, в приемането му, в липсата на въпроси. Тук се чувстваше в безопасност. Никой не можеше да я нарани. Страховете ѝ постепенно затихнаха, а малко по-късно и сълзите спряха.

Дълго време Аврелия не искаше да се откъсва от прегръдката на Гай. Тялото му беше топло; дъхът му галеше шията ѝ. Усещаше туптенето на сърцето му. И той миришеше толкова мъжки. Беше толкова силен. Отново се сети за истинската причина да дойде при него. Гай сякаш усети промяната в нея.

— По-добре ли си?

Тя погледна нагоре към него. Извивката на устните му беше толкова изкусителна…

— Да, благодаря.

Прегръдката му отслабна.

— Отчаянието е опасно нещо. Човек лесно може да затъне толкова в него, че да престане да вижда смисъл в каквото и да било.

— Точно така се чувствах и аз.

— Новините от Цизалпийска Галия бяха лоши, но баща ти е мъдър човек. Не забравяй, че и преди се е сражавал с картагенците и е оцелял. Той ще се грижи за Квинт. Напълно е възможно и двамата да са живи. Както и Флак. Не ги отписвай толкова рано.

— Прав си — прошепна тя. — Извинявай.

— Няма защо да се извиняваш. Видях колко напрегнати са отношенията ти с майка ти. Нямаш с кого да споделяш, нали?

Тя поклати нещастно глава.

— Е, имаш мен — каза той и отново я прегърна. — Ти си малката сестра на най-добрия ми приятел. Можеш да споделяш всичко с мен.

„Не всичко“, помисли си Аврелия.

— Благодаря ти.

— Обещавам да идвам всяка седмица или през седмица. Какво ще кажеш?

— Ще е чудесно.

Нова бърза прегръдка, този път заговорническа, след което той махна ръката си.

— А сега бягай, преди майка ти да се е събудила и да ни е чула.

Аврелия не го чу. Лицето му беше толкова близо. Така приканващо. Наведеше ли се съвсем малко, можеше да го целуне. Може би си въобразяваше, но ѝ се стори, че той приближава устните си към нейните. Зави ѝ се свят.

— Аврелия.

Тя рязко се върна в реалността.

— Да?

Той леко се отдръпна.

— Трябва да си вървиш.

— Да, да. Благодаря, Гай.

— Няма защо. — Шепотът му беше малко груб. — В бъдеще обаче ще е по-добре да не влизаш в спалнята ми по това време.

— Няма. Обещавам. — Сърцето ѝ се сви. „Не ме намира за привлекателна. Държи се мило само защото съм сестра на Квинт“.

— Вместо това ще излизаме на разходка, нали?

Духът ѝ отново се приповдигна. Разходката също беше възможност да е сама с него.

— Очаквам го с нетърпение.

— И аз. Хайде, лека нощ.

Аврелия се върна в стаята си без произшествия. Легна си и се заслуша в собственото си дишане. Мислите за Квинт и баща ѝ непрекъснато се завръщаха, но тревогите ѝ за тях вече не бяха толкова силни. Изобщо не си помисли за Флак. В главата ѝ беше единствено Гай.

Гай.