— Слава на боговете! — възкликна Аврелия и закри уста с длан. Майка ѝ беше по-сдържана, но изражението ѝ омекна. Двете дори си размениха леки усмивки. Гай пък се беше ухилил като идиот.
Вестоносецът бръкна в пазвата си и извади свитък.
— Прости, че е в такова състояние, господарке — каза, докато ѝ го подаваше. — Фабриций ми заръча да го пазя с цената на живота си. Държах го през целия път до гърдите си.
— Няма значение. — Атия грабна свитъка от ръката му. Настъпи пълна тишина, докато чупеше с нокът восъчния печат и развиваше писмото. Очите ѝ направо изпиваха думите; устните ѝ ги повтаряха беззвучно.
Аврелия не издържа на напрежението.
— Какво пише, майко?
— Баща ти е жив и здрав. — Гласът на Атия леко трепереше. — Квинт също.
По бузите на Аврелия потекоха сълзи на радост. Тя погледна към ларариума и посмъртните маски по стените от двете му страни. „Благодаря ви, домашни духове. Благодаря, предци. Ще принеса жертва във ваша чест“.
— Какво друго пише?
— Битката при Тицин била ожесточена. Конницата се представила добре, но противникът имал голямо числено превъзходство. Публий Сципион бил ранен.
Гай и Аврелия се спогледаха и си кимнаха. Новината за раняването на консула вече беше стигнала до Капуа.
— Малко след това бил изпратен на патрул с Квинт до някаква река във вражеска територия. Флак също отишъл с тях. Идеята за патрула била негова.
Аврелия се напрегна.
— Попаднали в засада, два пъти. Само шепа конници успели да стигнат до брода. Баща ти, Квинт и Флак били сред тях. — Атия ахна. — Ханон бил сред вражеските войници!
Млъкна, погледна Аврелия и добави:
— Съжалявам.
В първия момент Аврелия не разбра. Ако баща ѝ и брат ѝ бяха добре, значи…
— Флак? — с премалял глас попита тя.
— Мъртъв е. Пише, че един от братята на Ханон го е убил.
Бъдещият ѝ съпруг убит? Аврелия не изпитваше нито тъга, нито облекчение. Чувстваше се като изтръпнала. Сякаш чутото нямаше отношение към нея.
— Не разбирам. Как тогава татко и Квинт са оцелели?
— Ханон казал, че на два пъти дължи живота си на Квинт. Два живота за два дълга. Квинт и баща ти били пуснати, но останалите били избити.
— Диваци! — изръмжа Гай. Луцилий измърмори нещо в знак на съгласие.
„Нашите войници биха направили същото“, гневно си помисли Аврелия. Поне Ханон беше почел дълга си. Това беше повече, отколкото биха направили мнозина римляни. Въпреки това тя не изпитваше никакви чувства от вестта за Флак.
— Успели да приберат тялото на Флак на следващия ден, за да бъде погребан подобаващо — продължи Атия. — Това ще донесе известна утеха за семейството му.
— А пише ли за битката при Требия? — попита Гай.
Атия продължи да чете.
— Малко. Сражението било още по-свирепо от онова при Тицин. Времето било ужасно. За да стигнат до бойното поле, нашите войници трябвало да прекосят няколко потока. Когато битката започнала, били вир-вода и премръзнали. Войската на Ханибал, особено конницата му, се сражавала много добре. Освен това ни устроили засада в гръб. Двата фланга се разпаднали под натиска. — Атия затвори очи за момент. — Баща ти и Квинт извадили късмет, че се измъкнали от касапницата. Заедно с неколцина други успели да стигнат до Плаценция. Лонг пристигнал няколко часа по-късно с десет хиляди легионери.
Аврелия се опита да си представи сцената и потръпна.
— Било е истинска кланица.
— Ужасно било — съгласи се Луцилий. — Поне така казват другарите ми.
— Ти не си ли бил при Требия?
Вестоносецът се намръщи.
— За мой срам не бях, господарке. Като вестоносец често съм далеч от армията. Лошият късмет ми попречи да участвам в битката.
— Или по-скоро добрият — рече Атия.
Луцилий се усмихна криво.
— Може и да си мислиш така, но бих искал да бъда там с другарите си.
— Няма нищо срамно в това да изпълняваш дълга си — каза Атия. — Днес можеш да се гордееш с добре свършената си работа. Животът ни беше истинско мъчение, откакто чухме за случилото се в Цизалпийска Галия. Макар че войната продължава, за нас е огромна утеха, че нашите мъже са живи.
Луцилий се поклони.
— Ще останеш ли малко, за да си починеш и да се нахраниш?
— Благодаря, господарке. Не бих отказал малко топла храна, но трябва да тръгвам. Налага се да се върна в Рим. Сенатът ще има съобщения, които трябва да предам на Лонг и Сципион.
— Агесандър, заведи Луцилий в трапезарията — нареди Атия. — Юлий да му предложи най-добрата храна в кухнята.
Аврелия се загледа как двамата се отдалечават. Сърцето ѝ пееше. Квинт и баща ѝ бяха живи! Помисли си за Флак и чувствата ѝ кристализираха. Тъжно беше, че е мъртъв, но тя не скърбеше особено. С годежа им вече беше свършено — тя не беше обещана на никого. Вдигна глава и видя, че Гай я гледа. Бузите ѝ пламнаха, когато страстта ѝ към него се върна. В същото време изпита лек срам. Но съвсем лек.
— Тъжно е, че Флак го няма — каза майка ѝ. — Ще трябва да отидем до храма на Марс в Капуа и да принесем жертва в негова памет.
Аврелия кимна, преструвайки се, че ѝ пука. Цялото ѝ внимание обаче беше насочено към Гай. Хрумна ѝ дръзка идея. Може би можеше да спечели сърцето му?
Следващите думи на Атия разбиха тази фантазия.
