Скоро започна да си дава сметка за сериозността на постъпката си. Първият патрул, на който се натъкна — отряд нумидийци — едва не го прегази, когато Квинт не се махна навреме от пътя. След това дойде ред на група хастати, които минаха покрай него, без да му обърнат внимание. Квинт заподозря, че повечето от тях дори не са го видели. Решимостта му малко се поколеба. Нещата, за които си мислеше — от които се страхуваше — скоро щяха да станат реалност. Започваше живот от дъното на обществената стълбица. Като се изключеха няколкото роби в лагера, всеки щеше да го гледа отвисоко. Щяха да минат месеци, ако не и години, преди да започне да се ползва с известно уважение. Разбира се, ако не паднеше мъртъв в първото сражение. Жертвите сред велитите често бяха много. Квинт събра куража си. „Трябваше да загина при Требия, но не стана — каза си. — Няма причина да смятам, че ще умра по-бързо като велит. Но като правя това, аз оставам да се бия срещу Ханибал, вместо да кисна у дома“. Увереността му, че постъпва правилно, се засили.
Нямаше как да не помисли колко ще се вбеси баща му, когато разбере, че не се е прибрал у дома. Мисълта предизвика широка усмивка на лицето му. Видя портите на лагера и ускори крачка. Когато стигнеше до велитите на стража, представлението му щеше да започне. Нервите му бяха опънати до скъсване, но беше измислил историята си. Щяха да го питат по каква работа идва и той щеше да каже, че е слуга на Фабриций. Това щеше да е достатъчно да влезе в лагера и да се срещне с офицер. След това щеше да намери велитите. Искаше да се включи към онези от тях, които бяха зачислени към манипула на триарии или принципи, но нямаше как да стане. Като „новобранец“ без офицер, който да ходатайства за него, щяха да го включат към велитите, които служеха с отряд хастати. Положителната страна на това беше, че ще може да потърси Коракс, който му се беше видял свестен тип.
Този път намери центуриона доста по-лесно. Според стандартното разположение на всеки лагер палатките на двете центурии от всяка манипула се разполагаха едни срещу други от двете страни на открито пространство, широко стотина крачки. По-близката до лагера страна оставаше открита. Срещу нея бяха фургоните и мулетата на манипулата. Коракс седеше на една маса пред голямата си палатка и ядеше яхния. Другият центурион от манипулата седеше до него и режеше с кинжала си самун хляб. Един слуга им наливаше вино. Никой не забеляза Квинт, което го направи още по-нервен. Той продължи да върви, докато най-сетне вторият центурион, набит мъж с оредяваща черна коса, го погледна и се намръщи.
— Какво искаш?
— Дойдох да поговоря с центурион Коракс, ако е възможно.
Коракс го изгледа небрежно.
— Познавам ли те?
— Срещали сме се веднъж, през зимата — отвърна Квинт, като нарочно говореше по-грубо. — Донесох ти съобщение. Ти спомена, че имало места за такива като мен сред велитите.
Коракс остави лъжицата си и го изгледа от глава до пети.
— А, да. Ти си слугата на онзи командир от конницата.
— Да, командире. — „Само не ме питай за него“, помисли си с разтуптяно сърце. С малко късмет Коракс сигурно вече беше забравил името на баща му.
— Значи си размислил, а?
Квинт беше готов с историята си.
— Време е и аз да дам моя принос, командире. Ханибал трябва да бъде спрян, иначе цялата Република може да рухне в пламъци.
Центурионът кимна одобрително.
— Господарят ти даде ли съгласието си?
— Да, командире. — Квинт отправи още една молитва да няма повече въпроси.
— Имаш ли ферма или земя?
— Баща ми има малка нива, но тя не е нищо особено. Налага му се да работи в местното имение, за да свързва двата края — със смирен глас излъга Квинт. Не можеше да каже, че е богат, защото Коракс можеше да поиска от него да докаже положението си.
— Ясно. Как се казваш? Откъде си?
— Квинт Креспон, командире — каза Квинт. Не можеше да използва истинското си име, тъй като баща му можеше да го чуе. — От околностите на Капуа съм.
— На колко си години?
— На осемнайсет, командире. — Последва кратка пауза и на Квинт започна да му призлява.
— Ясно е, че няма как да се закълнеш в Рим, така че можеш да положиш клетвата си още сега.
— Благодаря, командире! — Квинт не се сдържа и се ухили.
— Постъпваш в армията за шестнайсет години — каза Коракс и го изгледа.
— Може и да са двайсет, ако не победим скоро Ханибал — със смях добави вторият центурион.
— Няма да ни трябва толкова време да смажем гугата, командире — заяви Квинт.
— Особено когато ти си в армията, нали? — Центурионът се засмя, а Квинт се изчерви.
— Той е млад и изгарящ от желание да воюва, Пулоне. В това няма нищо лошо. — Коракс се изправи и пристъпи към Квинт. — Готов ли си?
Квинт преглътна.
— Да, командире.
— Повтаряй след мен. Аз, гражданин на Републиката…
— Аз, гражданин на Републиката… — каза Квинт.
— … се кълна да бъда верен на Републиката и да я защитавам от враговете ѝ. — Коракс спря, за да може Квинт да повтори думите му. — Ще се подчинявам на офицерите си и ще изпълнявам техните заповеди според възможностите си. Кълна се в свещената триада Юпитер, Юнона и Минерва.
