Джордан сви рамене.
— Това е стандартната екипировка на хората ми.
Преди да успее да обясни по-подробно, слушалката му изпращя и се разнесе гласът на Сандерсън.
— Сержант, насам лети израелски товарен хеликоптер. Предполагам, че са дошли за останалите тела.
Бяха подранили, но в това нямаше нищо лошо. Джордан искаше всички да се махнат от тази кървава планина колкото се може по-скоро. Докосна слушалката си.
— Разбрано.
Двамата с Ерин отидоха при другите от екипа, застанали до тясна пукнатина в скалата. Кабелът на ровъра влизаше в нея и изчезваше в мрака.
Джордан се вгледа в Ерин. Какво ѝ беше станало в палатката? Отначало си помисли, че може да се е уплашила от височината и се тревожи заради спускането, но тя се бе справила с него, без да ѝ мигне окото. Май имаше повече от сто катерения зад гърба си. Оставаше само да е видяла или чула нещо през няколкото минути, в които беше останала сама. И новината я бе изкарала от равновесие. Не вярваше, че ще му каже цялата истина. Сега му изглеждаше по-добре, но Джордан се надяваше тревогите ѝ да не се отразят на мисията.
Купър, който беше пъхнал глава в широката шейсет сантиметра пукнатина, през която бе минал ровърът, се дръпна назад и метна вътре светеща пръчка.
— Изкуственият тунел започва от другата страна.
Маккей огледа малкия отвор, сложил ръце на хълбоците.
Джордан го потупа по рамото.
— Малко ще ти е тесничко, но би трябвало да се справиш.
Маккей поклати глава.
— Каза кльощавият тип, който едва вдига собственото си тегло от лежанка.
Джордан не беше кльощав и определено можеше да вдигне много повече от собственото си тегло от лежанка, но нямаше да има проблеми с тесния проход. Маккей с цялата му екипировка обаче можеше да заседне като едното нищо.
Купър се ухили широко.
— Пробвай да се съблечеш гол и да се намажеш с грес.
— Приискал ти се е безплатен стриптийз, а? Забрави.
Лейтенантът стоеше със скръстени ръце и гледаше намръщено. Другият израелец пристъпваше от крак на крак.
Джордан не виждаше причини да се бави. Слънцето залязваше и искаше да приключи колкото се може по-скоро тук. Нагласи фенера на рамото си.
— Да вървим.
Коленичила, Ерин гледаше как другите влизат един по един в пукнатината. Пое предпазливо дъх. Очакваше миризма на химикал, макар Тайсън и Сандерсън да бяха казали, че въздухът е напълно годен за дишане. Ала миришеше на мухъл и застояло, както миришеше всяко изоставено отдавна място. Познатата и странно успокояваща миризма на стара гробница.
Потупа спринцовката в чорапа си и стана да последва Джордан в тесния отвор. Грубите каменни стени притиснаха раменете ѝ и тя се обърна странично. Надяваше се, че Маккей ще успее да запази поне донякъде кожата си при преминаването.
Тук въздухът бе доста по-хладен, отколкото горе. Маратонките ѝ потъваха в пясъка. Светещата пръчка хвърляше някак зловещо жълто сияние в тунела. Когато стигна до нея, Ерин потисна желанието си да я вдигне и да я прибере в джоба си. Замърсяваха археологически обект. Отбеляза си да я вземе на връщане. Едната ѝ ръка непрекъснато опипваше тавана, за да е сигурна, че няма да удари главата си. Вървеше напред, изгаряща от нетърпение да стигне до гробницата и да започне да я изследва.
Маккей успя да се освободи от пукнатината със серия ругатни, свързани най-вече с тесни пространства. Купър се разсмя подигравателно.
Ерин откри, че също се усмихва. Често ѝ се случваше да работи с войници, тъй като доста обекти се намираха в конфликтни райони. Преди беше гледала на военните като на необходимо зло, но вече чувстваше странна връзка с тази група, споена от чест, от кръвопролитието горе и напрежението долу.
Най-сетне двамата с Джордан стигнаха края на тесния процеп. Той излезе в изкуствения тунел и ѝ помогна да се измъкне. После вдигна ръка, за да ѝ покаже, че трябва да спре.
— Ще изчакаме останалите да кажат, че всичко е чисто.
Засега той командваше тук. Ерин спря и докосна стената на тунела, прокара пръсти по ръбовете на жлебовете, представи си длета, чукове и потни мъже. Отпусна се на коляно и допря ръка в пода, взе щипка пръст и я разтърка между пръстите си.
Някой беше изсякъл този проход преди хиляди години. Кой бе вървял през него? И защо?
Недалеч камъни запушваха по-късния тунел, който беше видяла през камерите на ровъра. Той явно се беше срутил. Ерин докосна следите от бургиите по края. Двайсети век. Но кога по-точно?
Забеляза нещо като гумен ремък и противогаз, смачкан под един голям камък. Тръгна към него, като помъкна и Джордан със себе си. Ако това е била някаква официална експедиция, тя би трябвало да знае за нея. Ако е била неофициална, как са успели да прикрият проникването си на такъв известен обект? Би трябвало да са ставали много важни събития по същото време.
Например война.
Преди да успеят да разгледат по-подробно, радиото на Джордан оживя. Сигналът беше достатъчно силен, за да може Ерин да чуе тънкия глас на Купър.
— Помещението е чисто, сержант. Няма да е зле да си домъкнете задниците тук. Станала е някаква гадория.
